Глава 2

1.3K 52 0
                                    


Аида.

Денят мина неусетно след успешното завършване на годината в университета с момичетата сме се отдали на почивка. Приготвяйки си дрехите за вечерта се сетих ,че не съм се обадила на Александър за довечера. Заедно сме от две години не , че не се обичаме но някак не е толкова силно , колкото съм чела в книгите или гледала в романтичните филми. Алекс е добър и внимателен но нещо сякаш липсва.

-Ало кажи любов-каза с дрезгав глас Александър явно сега се събуждаше.

-Здравей скъпи с момичетата и с Денис довечера ще ходим до новата дискотека в центъра ще дойдеш ли с нас?

-Съжалявам мила няма да успея с баща ми сме на служебна вечеря ще ти се реванширам следващия път.

-Няма проблем скъпи късмет! Ще се чуем по-късно. Алекс работи във фирмата на баща си, която се занимава с маркетинг и е една от най-добрите в София.

Избрах си сребриста къса рокля и черни безумно високи токчета. Реших. да накъдря косата си тя е кестенява дълга и лъскава подчертах с лек грим кафявите си очи и вече бях готова. Реших да видя Яни докъде е стигнала с приготвянето.

-Мацка готова ли си?-Провикнах се аз.

-Тук долу сме само теб чакаме.

Всички бяхме с доста оскъдни тоалети но за това си имахме момчетата да ни пазят. На Денис никак не му беше лесно по-голям е от мен и Яница с 3 години и винаги се е грижил за нас. Той е доста едър тренира доста упорито и доста от момчетата само ,като го погледнат и бягат. Качихме се в две таксита и потеглихме към дискотеката.

Обстановката беше приятна седнахме на едно сепаре и поръчахме питиета. Вечерта напредва питиетата също .С момичетата се раздадохме на дансинга танцувахме плътно една до друга аз до Алиса а Яница до Доротея смеехме се и надвиквахме музиката. Яница се чудеше как да привлече вниманието на Кристиян, но той вече си беше намерил компания. Настроението й се скапа и тръгна до тоалетната, а пък аз реших да отида на бара и да си поръчам маргарита. Отидох към бара но някой се блъсна в мен и дори не се извини адски се ядосах хванах го за рамото защото беше с гръб към мен и се развиках.

-Гледай къде ходиш идиот!-Той се обърна и видях най-дълбоките сини очи, които някога към виждала. За миг сякаш целият свят изчезна музиката спря и остана само той. Гледахме се известно време. После той се усмихна със съблазнителна усмивка запазена за свалки явно беше играч. Много малко жени биха отказали на този поглед аз трябва да бъда една от тях припомних си , че Александър ме чака вкъщи и извиках.

Неочакван обрат 🔞Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang