Неочакван обрат 🔞

Глава 44

Симеон

Събудих се от слънцето, което сякаш пробива дупки в главата ми простенах и едва се размърдах огледах се и видях спящата до мен Яница. Русата й коса беше пръсната по възглавницата ми и беше облечена с една от моите тениски много секси гледка но мамка му както се раздвижа и главата ме цепи здраво. Първо трябва да се погрижа за това определено. Станах и включих кафе машината после изпих два аналгина и приготвих кафе. Храна няма защото не съм стъпвал в този апартамент от месеци но това не е проблем, след като поговорим с Яница и й разкажа всичко ако не е побягнала с писъци ще купим закуска от някъде и ще ходим при Марио да ги запозная, като хората тя май остана с грешно впечатление за него а той е свестен често ми е помагал а колко пъти съм спал у тях на дивана само аз си знам. Аромата на кафе се разнесе из целия апартамент може винаги да съм бил почитател на уискито, но съм си взел скъпа кафе машина за да може на сутринта да ме върне от страната на мъртвите. Яница явно усети миризмата на кафе защото влезе в кухнята облечена само по тениската ми, което на мига ме отклони от плана за кафе, кофти разговор и закуска загледах краката й с жаден поглед а тя ме скастри веднага.

-Хич и не си го помисляй любовнико! Имаме разговор да водим при това много сериозен, така че давай кафето и започвай да говориш.

-Да права си но в моя защита имаш страхотни крака пък и никога не съм бил благоразумен, така че....

-Божеее-каза и изхвърча от стаята след малко се върна обута с мой къси панталонки, които й стояха, като торба-така по-добре ли е?

-Малко.

Поставих кафетата пред нас донесох захар и мляко и седнах до нея на масата.

-Така да започваме. Разкажи ми какво стана онази злощастна вечер.

-Добре-казах и отпих от кафето колкото да спечеля още малко време и да си подредя мислите- по онова време имах приятелка казваше се Станимира. Бяхме заедно около половин година отначало всичко беше нормално излизахме в обща компания тя беше красива и забавна секса беше супер, докато не превъртя стана болезнено ревнива следеше ме вдигаше скандали и ме излагаше пред хората. Да си го признаем жените ми се натискат само заради името Антонов са готови на всичко. Та въпросната вечер бях с приятели на един купон никога не й бях изневерявал, но онази вечер пих много, толкова ми беше омръзнало от постоянните скандали, обвинения и подозрения, че реших да го направя поне да има за какво да крещи постоянно тази вещица.

-Изневерил си й?

Кимнах утвърдително.

-Бах пиян до козирката и си казах мамка му защо да се ограничавам и да уважавам жена, която ми стъжнява живота от месеци и пияния ми мозък реши да приключи всичко с гръм трясък и под трясък имам предвид да изчукам една цицореста блондинка пред всички и да се разделя със Станимира. Както и да е детска работа, аз тъкмо бях награбил блондинката и тя ни видя крещя обижда чупи а аз й казах, че приключвам и повече не искам да я виждам. Изхвърчах от къщата и право на колата, голяма грешка бях пиян и ядосан също и млад и глупав. Отпраших с бясна скорост и така право на околовръстното.

-Бил си млад.

-Да но това не ме оправдава и аз го разбирам.

-За това ли спря да караш?

-Да на това не променя нищо, нищо не може да бъде поправено.

Гледах Яница в очите й имаше сълзи а аз се мъчех да задържа моите станах и отидох до прозореца загледах се в нищото тя явно усети, че предстои тежката част и застана зад гърба ми и ме прегърна.

-Знам.

-Стигнах на околовръстното и телефона ми звънна погледнах само за миг. Беше Станимира захвърлих телефона на седалката и вдигнах глава към пътя тогава видях, че срещу мен има кола караше в моето платно и не намаляваше опитах да избегна удара но не успях ударихме се и тя изхвърча през мантинелата аз си ударих главата гърдите ме боляха защото се забих в кормилото. Огледах се и намерих телефона си беше паднал на земята с мъка го взех и се обадих на брат ми разказах му всичко набързо говорех несвързано и той разбра, че съм пиян каза ми да не мърдам и да не се обаждам на никого, че идва. Той дойде за няма и десет минути беше с пътна помощ помогна ми да изляза и качиха колата опитах се да отида да видя какво става с хората в другата кола но той ме спря. Каза ми качвай се и изчезвай линейката идва ти не можеш да помогнеш няма да позволя да съсипваш репутацията ни , компанията зависи от доброто ни име няма шанс с пиянските си изцепки да съсипеш всичко освен това си ми брат няма да позволя да ти се случи нещо! Натика ме до шофьора на пътната помощ и затвори вратата човека потегли и ме закара до вкъщи свали колата и я прибра в гаража. Брат ми се забави с часове прибра се изморен и притеснен аз веднага попитах за хората в другата кола. Той ми каза, че са били двама мъж и жена и са починали на място аз започнах да крещя да чупя каквото ми попадне. Брат ми ме стисна силно прегърна ми и каза: съжалявам братле. Всичко покрих никой не знае, че си бил там всичко ще се оправи. И това е от тогава не съм нормален човек знам, че нямам право да се оплаквам защото аз ги убих и не е минал ден без да мисля за тях и да страдам за смъртта им.

-Боже това не го очаквах. Виж не може да пиеш и след това да караш но Симо ти не си виновен те са били в насрещното не е имало как да ги спасиш.

-Стига! Борис казва същото но аз бях там и после много удобно позволих брат ми да ми отърве задника.

-Добре де бил си млад но дори и да не си бил там чичо е щял да направи катастрофата явно е имало проблем, може би му е станала лошо.

-Може би но аз бях там , бях пиян и карах бързо аз съм един боклук.

-И за това от тогава се наливаш и чукаш всичко дето има вагина?

-Знаеш, че откакто те срещнах това не е така.

-Знам но си изкарал така почти петнайсет години.

-Да права си.

-За това ли с този Марио сте приятели?

-За това. Той не е виновен, че пия знае че нещо ме мъчи и ми влиза в положение помага ми поръчва ми такси звъни на Боби или на Филип, като съм се омазал здраво, а по едно време спях на дивана му. Това е той е добър човек.

-Добре де май му се скарах без да е виновен.

-Да моята лъвица пази ме макар да не заслужавам. Обича ме макар да не струвам пукнат лев.

-Боже Симо спри да се обвиняваш петнайсет години изкупваш вина, която не е твоя тя не е ничия!

-Мислиш ли, че и Аида би казала същото ами Виктор и Алексей? Не мисля...

-Виж ще говоря с тях няма да ги оставя да те съсипят аз съм тук до теб! Не го забравяй всичко ще се нареди! Трябва да се нареди!

-Как е Аида?

-Няма да те лъжа много е тъжна, но много обича Филип не знае какво да прави.

-Разбирам виж аз съм виновен за всичко мисля да замина за известно време имаме къща в Испания ще поживея там ще поработя Филип и Аида ще се сдобрят и всички ще бъдат щастливи.

-Всички ли? Ами ти? Ами аз? Ти ще бъдеш ли щастлив, като изгнанник виновен без вина изгонен далеч от близките си? А за мен помисли ли? Как ще съм без теб?

-Мен не ме мисли аз в тоя свят имам само четирима близки единия стои пред мен другия в момента ме мрази а останалите са брат ми и снаха ми това е. А ти , ти ще се оправиш ще ме забравиш и ще бъдеш щастлива.

-Готов си да ме изоставиш така ли?

-Изобщо не съм готов само при мисълта все едно някой е изтръгнал сърцето ми но не мога да оставя Филип да страда заради моите грешки!

-Достатъчно! Няма да позволя да ме изоставиш! Ще намеря начин ще ги накарам да разберат ако трябва земята ще обърна още довечера ще говоря с Аида и ще й разкажа всичко да видим тя какво ще каже и ще решим какво да правим.

-Добре, но наистина ще замина ако се наложи.

-Заминеш ли тръгвам с теб!

-Не мога да позволя да зарежеш живота си тук заради мен не го заслужавам!

-Само, че това не го решаваш ти!

-Не можеш да изоставиш семейството си заради един непрокопсаник, като мен!

-Симо какво има кажи ми истината умори ли се вече от мен? Омръзнах ли ти?

-Боже Яница не говори така и след сто живота няма да ми омръзнеш ти си единствената жена на този свят, която съм обичал но не те заслужавам!

-Това не е вярно ако само можеше да се видиш през моите очи. Ще говоря с Аида най- напред след това ще го мислим но и през ум да не ти минава да ме оставиш защото няма да го преживея разбра ли ме!

-Добре разбрах!

-Обещай ми!

-Обещавам!

-Сега ме заведи някъде да закусваме защото съм много гладна.

-Хайде тъкмо ще занесем закуска и на Марио искам да ви запозная, като хората.

-Става, но тук ми е само роклята от снощи хич не е подходяща за през деня.

-Докато сме на темата за къде се беше издокарала толкова?

-Ти да не би да ревнуваш?

-Мамка му и още как.

-О колко сладко!-запърха с мигли -не се тревожи скъпи с Аида бяхме навън по женски Денис гледаше кисело до нас и никой не ни е досаждал но тя яко се натряска може и да те води с някое питие дори.

-Мамка му аз съм виновен...

-Глупости просто купонясваме да се отърсим от проблемите изобщо няма да се учудя ако в момента е с Филип и се сдобряват.

-Дано си права.

-Да а сега хайде на закуска!