Неочакван обрат 🔞

Глава 37

Борис

Цяла сутрин се правя на разсеян изпратих Филип и Аида и работя от кабинета си докато чакам брат ми да изпрати Яница в къщи. Но това не се случва вече е почти обяд те само хапнаха и пак се затвориха в стаята му. Гърдите ми се стягат само, като си помисля какво предстои. Притеснявам се за Симеон надявам се да не реши да се предава в полицията но е възможно давността да е изтекла така, че няма да има последствия освен това, че е възможно да загуби Яница. И това не просто е възможно то е най-вероятната изход, което както видях изобщо няма да му се отрази добре. Само при подозрението, че родителите на Аида са другите участници в катастрофата направо откачи а ако сега подозренията му се затвърдят не ми се мисли. Ще го оставя още някой час да диша спокойно макар да ми се иска всичко да се приключва вече. Най-сетне брат ми почука на вратата на кабинета ми.

- Боби отивам да прибера Яница трябва ли ти нещо?

-Всъщност да трябва да говорим или остави Калин да я закара или ела веднага след това.

-За това, което си мисля ли става дума?

Кимнах сковано.

-Трябва да говорим! Прибери момичето и ела.

-Мамка му! Не са добре нещата нали?

-Хайде тръгвай не ми задавай излишни въпроси! Просто върви! Всичко ще е наред-той кимна но си пролича, че се напрегна.

-До половин час съм у дома.

Симеон

Краят наближава усещам го и лошото е, че май никак няма да е щастлив. Брат ми беше скован и резервиран определено не вървят на добре нещата. Все пак се постарах пред Яница да се държа възможно най-нормално.

-Какво има угрижен си?

-Няма нищо просто бързам да се върна при Боби трябва да обсъдим нещо важно по работа.

-Ясно.

Стигнахме пред тях целунах я за довиждане и отпраших обратно към Борис. Заварих го в трапезарията да работи на лаптопа си.

-Е прибрах се ще говорим ли?

-Да хайде да отидем в кабинета

-Добре.

Седнахме на кожения му диван един до друг на масата пред него беше поставил шише с уиски и две чаши. Лош знак да му се невиди живота ми се срива това е.