Teacher's Pet

1 Част

Гледна точка на Ванеса

Слезнах по стълбите и се запътих към вратата.

- Чао, мамо.

Провикнах се на майка си която беше в кухнята с чаша за кафе на плота.

- Почакай, къде отиваш толкова рано?

- Днес е първият учебен ден, не помниш ли?

- О, вярно. Имаш ли пари? Днес ще съм на работа до късно, във фирмата Джон е...

- Имам мамо, тръгвам.

Отворих вратата и излезнах от къщата.

Беше ми нормално тя да забравя неща, само двете сме още откакто баща ми ни остави, но се справяме.

Доста често ме забравя, но все пак се справяме така 17 години.

Баща ми ни е зарязал когато съм била на няколко месеца и на майка ми ѝ е било доста трудно, но въпреки това ето ме тук. Ето ни тук.

Поне взехме двуетажната красива къща която баща ми даде като тип издръжка.

Ходех по все същия път към училище.

Бях доста зле по химия, а тази година ми беше последна и въпреки че класната ми беше по биология, профилът ми съдържаше повече химия отколкото биология.

Живея в малко дъждовно градче. Доста често вали, затова е и любимия ми сезон. Защото е единствен. И без това не съм излизала от града.

Майка ми ме оставя вкъщи, а аз не съм по бяганията и подобни. Много искам да видя и други места, да, но домът ми си е любим.

Тук са приятелите ми, гаджето ми...

Може би те ме държат тук, не съм сигурна кое...

Изведнъж се сблъсках с някого.

Погледнах и се усмихнах.

Итън.

- Скъпа, ако не беше толкова непохватна щеше и да не закъсняваш толкова.

Леко се засмях.

- Извинявай, хайде, за да не закъснеем. Вчера на празника предупредиха да не закъсняваме, помниш ли?

- Да, интересно ми е кой ще е новият ни учител.

- Нов учител?

- Не чу ли? Вчера ни казаха че ще имаме нов преподавател по химия, което значи че и нов класен. Поне при теб, но пък имаме еднакви часове по химия така че.

- Как така, мислех че класната ми е млада за пенсия.

- Не знам.

Стигнахме до училище и влезнахме.

Нова класна?