5 Част

2K 59 6
                                    

Гледна точка на Том

Усетих познатата сладка болка в кокалчетата си и се подсмихнах на себе си.

Най-после нещо интересно.

- Хайде приятел, кажи къде ми е шибаната стока.

Онзи тъпак поклати главата си докато от веждата му се стече кръв.

- Н-наистина не знам. Казаха ми само да я закарам.

- Къде!?

- Не мога да кажа.

Стегнах челюстта си и се изправих.

Едно, две...

Забих юмрука си в другата страна на лицето му.

- Мамка ти, не можах и да преброя до три. Дразниш ме.

Хванах го за косата и го дръпнах нагоре, за да ме погледне.

Взех един от близките ножове на масата и го опрях до гърлото му.

- Имаш точно пет секунди преди да ти прережа гърлото.

Виждах как очите му обмисляха.

- Пет.

Притиснах ножа.

- Четири.

Капка кръв се плъзна от ножа.

- Три.

- Добре, добре. Не знам кой е, знам само че ме накараха да занеса стоката в склада в гората.

- Къде е този склад?

- Почти до края на града. До гората. Има изоставена къща на която се събират тийнейджъри. Около нея е.

- Затова ли ме накара да тръгна от там, тъпако.

Не осъзнах кога кръвта ме опръска в лицето.

Оставих ножа там и излезнах от стаята където ме чакаше Блейк.

- Баща ти иска да знае дали...

- Кажи му че ще оправя всичко. Знам къде е стоката и скоро ще разбера кой е онзи. Погрижи се за боклука в стаята, имам работа.

Измих ръцете си и ги подсуших в панталона си. Облякох си коженото яке и излезнах от малкото пространство.

Минах покрай няколко от другите стаи из коридора и бях сигурен че чух стонове от някоя врата.

Излезнах и хладния въздух ме удари право в лицето.

Качих се в колата и когато запалих, усетих лек ягодов мирис.

Мамка му от къде ми е толкова позна...

Накрая мина и тази Ванеса...

По дяволите била е в онази кола която подминах. Шибаният ѝ аромат ме разсея и едва не се блъснах в едно от дърветата при завоя.

Какво въобще е правила там по това време?

Мамка му този аромат.

Отворих прозорците и потеглих, давайки възможност на вятъра да премахне всеки спомен от тези шибани ягоди.

Затворих прозорците и се върнах по същия път. Слезнах и видях огън.

Ще дойда утре.

Качих се отново в колата и същия аромат ме обгърна.

Мамка му.

Teacher's PetWhere stories live. Discover now