Teacher's Pet

15 Част

Гледна точка на Ванеса

1 седмица по-късно

Може би наистина бях глупачка.

Редките случаи в които спях се събуждах час по-рано. Оправях косата си и си играех да се гримирам.

Избягвах Итън и Бела, колкото и да се опитваха да говорят с мен.

На всичкото отгоре днес беше тестът и се притеснявах.

Със Стела препрочитахме нещата от преговора когато чух как вратата се трясна и всички млъкнаха.

Той подмина, аромата му се разнесе до мен, тъй като бях сменила мястото си на третия ред и сложи нещата си на бюрото.

Огледа всички. Погледът му мина и през мен, но беше напълно студен и безразличен.

- Забравил съм тестовете Ви, затова ще ги направите в понеделник. Сега ще направим малко упражнения.

~~~~~~~

- Ванеса, остани след часа.

Прибрах нещата си, а всички други излезнаха през вратата.

Той вдигна погледа си от бюрото и устните му леко се повдигнаха.

- Явно си късметлийка. Остана ти още една консултация.

- Нямате ли пл...

- Не Ванеса, все пак съм учител. Трябва да мисля и за учениците си.

Защото явно не ме виждаш като нищо друго.

Безумно или не, тъпо или не, леко вдигнах полата си когато той пишеше уравнение на дъската.

Той остави маркера на бюрото и седна, гледайки документи.

Станах, взех маркера и се загледах в уравнението.

Намерих формулата, съкратих молекулите и намерих решението.

- Господине, готово.

Той вдигна погледа си доста бързо, стана и погледна задачата.

- Хм, добре. Нека измислим нещо по-трудно.

Той взе маркера от мен и написа друго доста дълго уравнение.

Мисля, че седях така двайсет минути.

Пишех, изтривах, пишех, изтривах...

Накрая се отказах и седнах на първия чин.

Бедрата ми докоснаха студеното дърво и леко изтръпнах.

Той вдигна погледа си към мен, след това погледна дъската и съм сигурна че се подсмихна.