Teacher's Pet

46 Част

Гледна точка на Ванеса

- Спи ли ти се?

Поклатих глава.

Спи ми се и то много.

От както мама се прибра, постоянно съм нащрек около нея, още повече когато съседа и синът му са вкъщи.

След като първата вечер синът му ме зяпаше и можех да се закълна че видях една от моите ластици за коса в ръката му, съм на тръни.

Спя със шибан стол и две ключалки на вратата.

А с Том ми е толкова спокойно.

Особено днес, надалеч от вкъщи.

Въобще не съм на себе си.

- Ванеса, сигурна ли си че си добре?

- Да, нищо ми няма.

Палецът му започна да прави малко по-настоятелен натиск по кожата на кракът ми.

Той издиша и погледна напред.

- Искаш ли да хапнеш сега?

- Не.

- Минава седем, имаме още половин час път, сигурна ли си?

- Мхм.

Той кимна.

- Добре.

Той направи завой и излязохме по главния път, а табелата ми съобщи, че остават още около 38 километра.

- Хайде да си говорим.

Той ми се усмихна леко.

- За какво?

- Не знам.

Той се усмихна отново.

- Как мина денят ти?

- След като разбрах че не ми се сърдиш, добре.

- Хм, а преди това беше зле?

Засмях се леко.

- Знаеш ли, Стела започва да заподозрява че си имам приятел, защото не съм излизала с нея.

Усмихнах се, но неговите емоции отново бяха като стомана.

- Миличка, не ѝ споделяй толкова много. Ако толкова ти тежи на съвестта ѝ кажи че си имаш приятел, но без повече информация. Можеш дори и да използваш онзи с когото излъга майка си.

Той ме погледна и едва се усмихна.

- Става ли?

- Добре.

Усмихна се и отново погледна към пътя.

Харесвам усмивките му.

Дъжд започна да ромоли по тавана на колата, а тъмнината и тихата музика от радиото бяха толкова добре съчетани.

Имах чувството че ако се облегна назад, ще заспя.

Тъкмо се унасях когато усетих студен бриз и чух щракането на запалка.

Цигарения дим се разнесе и влезе в ноздрите ми.

Потърках очи и видях цигарата в устата му.

- Защо пушиш?

Той повдигна вежда и леко погледна към мен.

- Защото ми се пуши?

- Не, имах предвид, как започна да пушиш? Защо?

Той леко ми се усмихна.

- Един ден исках да избягам от реалността, намерих пурите на баща ми, изпуших една, оказа се с трева и всичко около мен стана по-забавно. Видях че е зле, затова преминах на цигари, а сега просто съм пушач.

Сбърчих нос сещайки се как Итън се напушваше.

Можел е да ги спре, просто е тъпак.

И като се замисля че дори ми изневеряваше през всичкото време в което го търпях...

Задник.