Teacher's Pet

17 Част

Гледна точка на Ванеса

Ръцете ми бяха ледени, докато минавах с шибаната преса за милионен път един и същ кичур.

Той ме целуна.

Той шибано ме целуна.

Целувахме се.

Докосваше ме, но не беше нагъл или гаден, некомфортен начин. Беше грубо, доминиращо и нежно едновременно.

Дори не му запука за затвор или опасността ако някой ни беше видял.

Просто каза, цитирам:

- Утре ще дойда да те взема в шест.

17:45

Изключих пресата и я оставих на земята.

Отидох до гардероба си и извадих един от по-светлите си розови комплекти бельо.

Облякох си черна блуза по мен, черен чорапогащник и светла пола.

След като ръцете му бяха по бедрата ми, нямаше да пропусна шансът да бъдат там отново.

Мамка му никога не съм чувствала толкова странно.

Сякаш бях зависима от това докосване.

И то беше различно. Друго.

По-хубаво.

С Итън го бях правила един единствен път, само колкото и да не бъда девствена и колкото и да не искам да призная, нямам опит с момчета.

А той е мъж.

Още по-лошо.

Взех парфюма си и се напръсках.

Погледнах се отново и взех якето си обличайки го.

Преметнах чантата си и обух бели маратонки.

Може би нямаше да вали.

17:58

Тръгнах по стълбите преди гласът на майка ми да ме спре.

- Ванеса, ще дойдеш ли за малко?

- Да мамо.

Отидох в кухнята, за да я видя доста оправена.

- Отново ли ще излизаш?

- Да.

- С Итън?

Преглътнах и се подпрях на кухненският остров.

- Всъщност с него се разделихме.

- Разделихте? Защо?

- Изневери ми.

- Тогава с кой излизаш всеки ден?

- С един приятел.

- Приятел, а?

Тя леко се усмихна с някаква перверзна усмивка.

Този разговор не ми харесва.

- Да, може и да ти разкажа, ако някой път останеш вкъщи.

- На колко е?

Мамка му.

- На двайсет.

- Двайсет? Не е ли малко стар за теб?

Само ако пък знаеше.

- Не, всъщност е доста...

- Различен?

- Може би. Трябва да тръгвам мамо.

- Хей почакай.

Тя извади портфейла си и плъзна сто долара към мен.

- Може да си купиш това-онова за твоят приятел. Видях колата, мисля че си пада по черното.

Моля!?

Тя се усмихна.

- Може и да не съм перфектна майка, но ще забележа когато една и съща кола е пред вкъщи преди да се прибереш скъпа. Просто бъди внимателна, става ли? Пий си противозачатъчните и може би си купи някакво бельо за твоя приятел, както си поискаш.

Кимнах.

По дяволите какво ѝ става?

От къде знае?

- И наистина внимавай! Прекалено съм млада да бъда баба!

Засмях се докато отключвах.

Заключих и видях колата.

Не знаех каква е, само знаех че беше доста излъскана и нова.

Тръгнах към нея и когато стигнах стиснах дръжката малко по-силно.

Отворих и го видях.

Той беше с риза и дънки, и дори не изглеждаше толкова официален. Изглеждаше доста добре.

Усмихнах се и се качих в колата.

И изведнъж нещо като чувство на вина се загнезди в гърлото ми и устата ми започна да говори без позволение.

- Казах на майка ми че си на двайсет. Всъщност, тя не знае кой си, просто е забелязала колата и е свързала две и две, след като ѝ казах че съм скъсала с Итън. Извинявайте...

- Извинявай.

Гласът му поправи, а след това устните му се повдигнаха леко.

- Първо, здравей и на теб.

Той леко се извъртя към задната седалка и взе нещо.

След секунди той ми подаваше роза, от която леко се стъписах.

Беше розова.

Не каква да е, а розова.

- За мен ли е?

Усмихнах се и леко я взех.

Не съм получавала цветя досега.

Най-малко пък розови.

Доста е хубаво.

- Благодаря...ти.

- Моля.

След секунди той завъртя ключа и тръгнахме.