Teacher's Pet

57 Част

Гледна точка на Ванеса

Стоварих се на леглото в стаята ни докато Стела затваряше вратата.

- Майчице ще заспя.

Изведнъж усетих как възглавницата от леглото лети към мен.

- Ей, веднага ми кажи кой е!

Повдигнах се от леглото и повдигнах вежда.

- За кой говорим?

- За този с когото си, логично.

Поклатих глава.

- Не знам за кого говориш.

Тя се хвърли на леглото си.

- Знаеш! Имаш смучки по врата и полото което носиш не ги прикрива. А и краката ти треперят докато ходиш.

Позволих лека усмивка да се появи на устните ми.

- Добре добре! Имам един с който си бяхме нещо като с привилегии. Наскоро ми предложи да тръгнем. Доволна?

Тя се усмихна.

- Кой е?

- Тайна.

- Добре все тая, разкажи ми другото.

Изправих се леко и се подпрях на лактите си.

- Кое?

Тя се подпря на коленете си.

- Секса!

Повдигнах вежда и усетих бузите си червени.

- Стела!

- Хайде де, момиче, интересно ми е!

Усмихнах се леко. Всъщност ми се искаше да ѝ разкажа. Тя ми беше близка и си я обичах.

- Какво от всичко?

Тя се усмихна.

- Кога за последно?

- Снощи.

Мамка му, все още усещах паренето между краката си.

- Да бе...мамка му. Колко пъти?

- Около четири?

- Четири!?

- И беше между краката ми.

Тя удари бедрото си.

- Мамка му, Ванеса, той е тежко подчинен!

Усмихнах се.

- По-голям ли е?

Преглътнах.

- Не.

- От тук ли е?

- Може да се каже.