36 Част

2.2K 61 14
                                    

Гледна точка на Ванеса

- Днес така и така сме напред с материала, ще се изпитваме.

Вдигнах погледа от тетрадката си виждайки все студения поглед на Том.

- Единайсти номер на дъската.

Итън стана с въздишка към дъската.

Том му подаде някакво помагало и един маркер.

- Пета и осма. Имаш десет минути.

Онзи започна да пише нещо по дъската.

- Останалите да отворят на 36 страница и да решават задачите от упражненията.

Отворих учебника си и преписах задачите.

След това се загледах в тях и нищо не разбрах.

Тъпач...

- Ванеса, наистина ли ще пишеш?

- Какво да правя?

- Ами не знам...хайде да играем на морски шах.

- Стела, наистина...

Изведнъж изтръпнах от строгия глас.

- Толкова ли е важен този разговор, че да го провеждате в часа ми?

Стига де.

Наистина ли се заяжда?

- Извинете, Господине.

Стела измрънка и аз оставих погледа си по задачите в учебника.

След това часът свърши, Итън получи двойка и тръгнахме към салона.

~~~~~~~

- Как няма да имаме последен час? Нали сутринта го карахме с господина?

- Не знам, сигурно има работа.

Обърнах се към Стела, чувайки разговора на Лейла и Кристин.

- Какво е станало?

- Не знам, просто пише че няма да караме час.

Кимнах.

Къде ли е отишъл?

Просто ще се прибера.

- Добре.

Взех раницата си от земята.

- Ще се прибирам. Мисля че майка ми се е върнала, а ми се иска да прекарам малко време с нея.

- Добре, аз ще се прибера и ще спя.

- А кой ще ти пише домашните?

- Ванеса, във ваканция сме.

- Така ли?

- Да, заради изборите и бля, бля...

Teacher's PetWhere stories live. Discover now