Teacher's Pet

18 Част

Гледна точка на Ванеса

- Разкажи ми нещо за себе си.

Повдигнах леко веждата си.

- На разпит ли съм?

- Винаги ли когато се опитам да разбера нещо за теб ще ме питаш, дали си на разпит?

Усмихнах се.

- Може би. Не обичам хората да ме питат разни неща.

- Защото?

- Не ми харесва да се обяснявам за личния си живот на някого.

Той повдигна въпросително веждата си.

След това взе чашата си с вода и отпи.

- Изненадваш ме.

- Аз ли? Защо?

Сервитьора остави тирамисуто което бях поръчала.

Майка ми ми даде сто долара, ще се поглезя.

- Питам те нещо, решаваш че си на разпит, обяснявам ти задача, твърдиш че греша, но не знаеш отговора, говоря за дисциплина, а ти витаеш в облаците...пропускам ли нещо?

Засмях се.

- Има още доста неща, просто още не сте ги забелязал.

- Не си.

- А?

- Защо продължаваш да ми говориш на ,,вие"?

- Така учениците говорят на учителите си.

Взех чашата си с вода.

- Е, не всички ученици се целуват с тях.

Задавих се с водата която преглъщах, докато небрежният му смях прелетя над масата.

Усетих бузите си горещи и изведнъж ми се доходи, до тоалетната, може би за да намаля червенината по бузите си някак си.

- Аз, извине...извини ме, трябва да отида до тоалетната.

Изведнъж смехът му спря, но леката усмивка остана.

- По дяволите много си сладка, когато се изчервиш.

Станах светкавично от масата и тръгнах към тоалетните в другия край на ресторанта.

Имах чувството че след думите му бях домат, на път към експлозия.

Влезнах в тоалетните и независимо гримът, пуснах най-близката до мен мивка и пръснах студената вода в лицето си.

След няколко минути, в които си повтарях че каквото и да ме попита, аз няма да се изчервя, се подсуших с кърпа внимателно и излезнах.