Teacher's Pet

7 Част

Гледна точка на Том

- Харесва ли ви градът?

Погледнах възрастната жена и леко ѝ се усмихнах.

Бъди мил, не трябва да те заподозряват.

- Да, красив е.

Асансьорът спря и добре че го направи.

- Има доста хубави места около града за разходки.

Тя тръгна да излиза, но се спря.

- Тук няма много заведения и не се обиждайте, но не изглеждате като човек който може да готви. Ако имате нужда от нещо може да дойдете и ще ви помогна.

Кимнах ѝ и се усмихнах преди вратите да се затворят.

Беше ми писнало някой да ми се меси в живота, но мамка му права е, не мога да направя нищичко и може би бих се възползвал от нейната оферта.

Спрях на етажа си и слезнах.

Отидох до вратата и я отворих.

Под от дъб, черна матова камина, тъмни стени, прозорци от пода до тавана.

Влезнах и огледах.

Всекидневната беше от черен ъглов диван с поглед към прозорците. Камината беше незапалена, но на стената до нея видях климатик. Над камината имаше телевизор, пред нея мек бял килим, а върху него две масички за кафе, едната голяма, а другата малка.

Пространството продължаваше към кухня с доста голям мраморен плот. Кухнята беше с няколко шкафа към стената. Под тях имаше още от мраморния плот и кафемашина, нещо от което имах нужда, а контрастът от белият мрамор с тъмното дърво честно казано ми допадаше. Три тънки лампи, които бяха в стъклени кълба, висяха над острова върху който имаше фруктиера с изкуствени плодове.

Тръгнах към малкия коридор и видях три врати.

Първата се оказа със сигурност гостната, защото цветовете бяха сиви и дори бели, нещо което ме дразнеше. Леглото беше нормално с декориращи възглавници.

Затворих вратата.

Отворих другата и се оказа банята.

Мраморна мивка с доста голямо огледало. Тъмнозелени мраморни плочки и черен матов душ, зад стъклена душ кабина. Шкаф за хавлии и тоалетна.

Добре и тя ми допадаше.

Може би дизайнера беше разбрал какво искам.

А и да не беше, той щеше да пострада.

Отворих другата врата и лека усмивка заигра по устните ми.

Голямо легло в тъмно, доста тъмно зелени завивки. Без доста възглавници, с две нощни шкафчета. Гардероб, половината от който с огледало, стена от прозорци с друга гледка към града която водеше към тераса.

Излезнах и хладния въздух ме удари в лицето.

Имаше два фотьойла и маса за кафе с пепелник.

Поне бяха помислили за пушачите като мен, въпреки че никога не ги използвах.

Добре, този апартамент може би ми харесваше.

Върнах се в кухнята.

Видях кафемашина, пие ми се кафе.

Намерих чаша и пуснах машината.

Не можех да разбера хората които твърдят че не мога да пия кафе вечер. Да вървят на майната си.

Докато загряваше отворих хладилника.

Напълнили са ми хладилника въпреки че изрично съм казал че не мог...

Ягоди.

Главата ми се върна в колата при аромата.

По дяволите започвам да се обсебвам от това момиче.

Сякаш светът ѝ е толкова розов и ягодов, че ми се иска да се появя и да го разхвърля.

Перфектното училище, перфектното гадже, перфектните приятелки...

О, по дяволите на кого му е притрябвало всичко да му е перфектно?

Не ми трябва разсейване.

Дошъл съм по работа.

Свършвам я.

Тръгвам си.

Точка.

Взех ягодите и ги хвърлих в коша.

———————————————————————

Здравейтеее! Искам да благодаря за четенето и коментарите.

Дано историята ви харесва.

Умът ми е решил доста да обърка плановете на Том, надявам се да сте на едно мнение с него😁❤️