Teacher's Pet

52 Част

Гледна точка на Том/Ванеса

Том

Влезнах в бижутерията и видях Кларк. Този човек работеше от години за баща ми и винаги носеше бижута на...майка ми.

- Том! Какво правиш тук?

- Здравей, Кларк.

Той се усмихна и заобиколи щандовете прегръщайки ме и потупвайки гърба ми.

- Много си порасна, не можах да те позная.

Усмихнах се и го потупах преди да тръгне отново зад щандовете.

- Какво си търсиш?

- Коледен подарък за едно момиче.

Той се усмихна и очите му се набръчкаха.

- Значи има жена в живота ти?

Усмихнах се.

- Може да се каже.

- Какво искаш да ѝ купиш?

- Колие.

Той кимна и тръгна назад.

- Но не искам да е накичено, искам нещо малко и нежно.

Той дойде с няколко кутии и ги отвори, разкривайки няколко колиета.

Погледа ми се привлече от едно нежно колие с бели цветя по него.

- Това е от бяло злато, а орнаментите по цветята са от жълто.

- Какви са цветята?

Той погледна кутията.

- Цветове от ягоди.

Шегуваш се.

Усмихнах се.

Кимнах и погледнах другите. Накрая нежно взех кутията представяйки си колко добре ще изглежда на нея.

- Това ще е.

- Страхотен избор, Том. От тази серия дойдоха по един единствен модел различни цветя и смея да твърдя, че това е един от най-добрите им модели.

Кимнах. Ще ѝ хареса.

Той го прибра в друга, тъмнозелена кашмирена кутия, която доста подхождаше. Сложи го в матова тъмнозелена торбичка и ми го подаде.

- Колко ти дължа?

- Секунда.

Той започна да смята на калкулатора си.

- Общо...537 долара, но за теб е 530.

Усмихнах се и извадих портфейла си. Извадих банкнотите и му оставих 550, след това взех торбата усмихнах му се и преди да ми е върнал излезнах.

Ванеса

- Мамо ако искаш наистина, не идвай.

- И отново да си купиш нещо розово? Не. А и без това и аз искам нещо.

Тя се усмихна и ме побутна докато вървяхме към магазина.

- Не си ли малко стара?

Тя направи учудена физиономия.

- Аз? Стара? Как ли пък не. Едва съм станала на 36 и вече ми викаш стара. И ти не си доста млада.

Повдигнах вежди и се засмях.

- Не е вярно, много съм си добре.

Влезнахме в магазина и майка ми ме дръпна към щандовете които винаги съм подминавала.

Тя започна да оглежда, а аз се уверих че никой не ни зяпа, преди да погледна.

- Мамо, сигурна ли си, че не е малко

- Да, спри се и разгледай, защото ще ти харесам аз.

- Да, да, мамо, не искам да приличам на леля.

Тя сложи ръка на гърдите си учудено, а после се засмяхме.

- Това ще го приема лично.

Усмихнах се и кимнах преди да се завъртя към щандовете.

- Впрочем, на Коледа ми се налага да отида на банкет от фирмата и няма да ме има няколко дни, защото е надалеч. Искаш ли да дойдеш или ще останеш?

Усмихнах се.

- Отивай, аз ще отпразнувам с приятели.

Тя се усмихна и кимна.

Погледа ми се привлече към един тъмен дантелен сутиен. Преди да се вгледам реших, че е черен, но после осъзнах че е тъмнозелен.

Напомни ми на стаята му и се усмихнах.

Леко се надигнах и го взех, виждайки и дантелените бикини с него.

Добре, може би ще ги взема.

Само защото майка ми и без това нямаше да ме остави намира.

- Ето, това е!

Тя ме погледна и се усмихна.

- Добре, харесва ми!