Teacher's Pet

45 Част

Гледна точка на Том

Усмихнах се наблюдавайки я.

Якето ми ѝ беше голямо, но по-добре да си беше останала с униформата, от колкото да ходи у тях и отново да остане.

Хлабавата опашка беше пуснала няколко кичура около лицето ѝ, които вятъра полъхваше, а малките ѝ ръце стискаха здраво чашата с кафе, чиято пара отиваше в лицето ѝ.

Бяхме на час от града и някак ми беше спокойно с нея тук, никой не ни познава, никой не знае че съм ѝ учител, до някъде сме нормални.

Отпих от кафето си и течността прогори гърлото ми. Приятно.

Ако трябва да съм честен поне то ме стопли, тъй като само черната ми риза не вършеше голяма работа.

Но на нея трябва да ѝ е топло.

- Сигурен ли сте че не ви е студено?

Повдигнах изненадано вежди.

Постоя без мен и започна да ми говори на ,,вие"?

- Миличка, ако още един път те чуя да ми говориш на ,,вие" без да сме в училище, няма да отговарям за последствията.

Дръпнах я обвивайки ръката си около талията ѝ.

Тя кимна и леко се изчерви.

Доизпих кафето и го изхвърлих в едно кошче което подминахме.

Погледнах часовника си.

Минаваше шест.

- Гладна ли си?

Тя повдигна рамене.

- Защото наблизо има италиански ресторант. Искаш ли да вземем и след това да тръгваме, става късно.

- О, ами аз нямам пари в себе си.

Спрях и повдигнах вежди отново.

- Скъпа, да нямаш амнезия или подобно?

Лъчезарният ѝ смях се разнесе.

- Умът ми си е добре.

- Тогава нека не говори глупости.

Заиграх се с кичур от косата ѝ, докато тя пиеше от кафето си.

- Том?

- Хм?

Мамка му косата ѝ е толкова мека и копринена.

- Моля те вземи си якето. Ти си само по риза и е студе...

Издишах раздразнено.

- Ванеса, колкото и да ми харесва гласът ти, започваш да ме дразниш миличка.

Не я оставих да отговори, отваряйки вратата на заведението и побутвайки я вътре.

Тя скръсти ръце примирено и влезнахме навътре в ресторанта, докато пръстите ми продължаваха да се спускат по косата ѝ.