Teacher's Pet

39 Част

Гледна точка на Ванеса

Събудих се от някаква доста лека светлина.

Премигнах няколко пъти, а после се усмихнах.

Бях в стаята му.

Това беше една от най-хубавите нощи в живота ми.

А сега бях сама в голямото му легло.

Огледах се и усетих леко потръпване между краката си.

Станах от леглото и взех тениската му.

Облякох я и излезнах тихо от стаята му. Огледах се, но нямаше никого.

Все още беше или много рано или през нощта.

Излезнах и влезнах в банята.

Измих лицето си и отидох до тоалетна, най-вече защото така ми беше казала един път майка ми, когато бях на 16.

Когато ѝ разказах за Итън.

Тъпачка.

Измих се и излезнах от банята.

Когато влезнах в спалнята видях силуета му на терасата.

Усмихнах се и тръгнах към вратата.

Отворих и тихо отидох на терасата, а студения въздух ме заобиколи моментално.

Е, явно все още беше нощ.

- Защо не спиш?

Подпрях се на парапета на терасата и видях почти целия град от тук.

Нещо присветна и усетих мирисът на цигари.

Повдигнах рамене и спуснах набързо поглед по тялото му.

Беше само по долнище.

Не осъзнах кога ръката му отиде в косата ми, а палецът му минаваше по вената на врата ми.

- Как си, хм?

Усетих как другата му ръка погали бедрото ми и нещо ме затопли.

Част от цигарата му се отрони и падна, а пушекът от устата му се зарея около нас.

- Добре.

Той се усмихна и палецът му мина по бузата ми.

- Добре.

Димът излезе от устата му и го проследих докато не изчезна.

- Искаш ли?

Повдигнах вежда, а той хвана цигарата между пръстите си.

Кимна към нея, а аз светкавично поклатих глава.

- Не.

Той леко завъртя главата си.

- Никога ли не си пушила?

Подпрях се на парапета с гръб и ръцете ми отидоха пред гърдите.

- Не.

Той се подпря до мен с лактите си.

- Дори не си опитвала?

Поклатих глава и усетих нова доза дим.

- Защо?

- Не знам. Майка ми не пуши и ми е казвала че е лошо да се пуши.

Той леко се засмя.

Какво казах сега?

- Добро момиченце, м?

Повдигнах вежда.

- Не ми казвай така.

Срещнах учудения му поглед когато се надвеси над мен и двете му ръце отидоха от страни на мен.

- Така ли? Защо?

- Защото не съм ,, момиченце ".

Направих кавички с пръстите си, а димът от устата му излезе на пресекулки заради смехът му.

- Всъщност си едно малко момиченце.

- Не съм малко момиченце!

- Тръшкаш се като такова.

- А ти се държиш като старец.

Той вдигна изненадано вежди и осъзнах че може би малко прекалих, а после усетих как ръцете ми изтръпнаха.

Побързах да се извиня преди да каже нещо.

- Аз..извинявай, не исках да...

Погледнах надолу и опитах да се измъкна, но не можех заради ръцете му.

Изтръпнах от изненада когато той неочаквано повдигна брадичката ми и изгаси цигарата в стената.

- Добре тогава, нека старецът ти покаже как може да изгубиш възможността си да ходиш.