Teacher's Pet

29 Част

Гледна точка на Ванеса

Забавен факт който осъзнах сега, заради тъпотията с приятелката, която до някъде е вярна, спасих 15 долара.

Всъщност след час осъзнах че аз трябваше да му бъда ядосана.

Той открито си говореше с онази, а тя показваше най-нахално сладката си физиономия.

- Ще ходим в къщата на Адам, идваш ли?

Вече беше около 12 и повечето започваха да си тръгват, по някаква причина главата ми се виеше и исках единствено да легна някъде.

- Всъщност ще се прибирам.

Тя кимна и тръгна.

Хвърлих чашата си, прегледах нещата в чантата си и тръгнах към двойните врати на салона.

Излезнах в тихия коридор, а токчетата ми потракваха и оставяха ехото си.

Тръгнах по влажната улица веднага щом напуснах училището.

Не знам от кога не съм копняла така за леглото си, както в момента.

Вятърът подухна и се проклех за петнайсети път че не си взех яке.

Докато взимах завоя, някакви фарове се появиха зад мен и тръгнаха с моята бързина.

Извъртях се и видях колата му. Продължих и по едно време тя спря.

Усмихнах се доволно, но просто трябва да престана да бързам.

Видях сянката му до мен, но не обърнах внимание.

Върви при някоя друга. Тя също ще ти обърне.

- Ванеса.

Тишина.

- Да не си изключила външния свят или подобно?

- Не, изключвам теб.

- Защото...?

- Я се махай.

- Добре, не харесвам пияната Ванеса.

- Не съм пияна, много съм си добре. Ти не можеш да ми се правиш на сърдит, да си слагаш шапката на главата ми, да ме притесняваш цяла вечер, а накрая да флиртуваш с онази тъпа курва!

- Почакай, коя е курва и как те притеснявам?

- Курва е онази по химия, а ме притесняваш като си слагаш шапката по главата ми, защото ако някой се усети и...

В следващия момент токчето ми потъна в пръстта и тревата до бордюра и залитнах.

Разбира се, преди той да ме хване.

- Нищо ми няма.

Завих по улицата и излезнах на бордюра на квартала.

- Би ли спряла?

- Познай какво, не!

Забързах крачката си и изтръпнах от студения въздух.

- Ванеса студено ти е, ела да те закарам.

- Аз вече съм си вкъщи.

- Не си си вкъщи, къщата ти е на другия край на квартала.

- Имам си крака.

- Обути в токчета които се заклещват в земята?

- Да, перфек...

Усетих сакото му на раменете си и топлината от тялото му.

- Хубаво отиваме у вас.

Изпухтях.

- Много си нагъл.

- Така ли било?

- Да, всъщност си и биполярен.

Той се засмя.

- Аз биполярен? Майчице, наистина си пияна.

- Не, не съм. Сериозна съм. Не може да се правиш на сърдит, а после да ме изпращаш до вкъщи, разбираш ли?

- Ако не беше толкова пияна сега можеше да сме вкъщи и аз да гледам как малката ти устичка опитва да побере пенисът ми, но не може. Сладкият ти глас да издава сподавени стонове, а...

- Няма да ти лапам.

- Значи не си била толкова невинна, надявам се и знаеш как да го правиш, защото и аз съм човек, а си нямаш и представа колко добре биха изглеждали устните ти обвити около ерекцията ми.

- Ненормалник.

- Имаш право, все пак съм с теб.

- Намекваш ли ми нещо?

- Да, заради теб ходя с ученичката си по улиците през нощта, докато е облечена със сакото ми и говорим за пенисът ми в устата ѝ, вместо да сме в колата ми.

Спрях.

Мамка му.

Тъпачка.

Огледах улицата, но не видях никой.

Хванах ръката му и тръгнах колкото се може по-бързо наобратно.

- А после аз съм бил биполярен.

- Млъквай.

- Това значи ли че отиваме у нас?

- Не, ти ще ме закараш вкъщи.

Завих на ъгъла и видях колата му през още няколко.

- А ще ми покажеш ли стаята си?

- Не. Не се вписваш в декора ѝ.