Teacher's Pet

12 Част

Гледна точка на Ванеса

По пътя заваля.

И мамка му не можех да опиша колко ме подлудяваше това.

Колата му беше доста голяма, но с него вътре?

Нищо подобно.

Мента, цигари и мъжко ухание.

На това ухаеше и колата му и той.

Мислех че пуши, на такъв човек прилича, но се уверих когато видях кутията с цигари до лоста.

Колата му беше доста чиста и подредена, напомняше ми на него.

По едно време осъзнах че не му бях казала къде живея, но беше логично да знае, тъй като бях негова ученичка.

По едно време дъжда се усили, а той спря под дървото малко по надолу по улицата.

Когато се загледах в къщата спрях.

- Добре ли си?

- Не.

- Как не?

- Нищо, може ли да ме оставите в близкия парк?

- Мисля че знаеш, но навън вали.

- Нищо, просто не искам да се прибирам.

- Майка ти я няма или?

- Не, просто новите ни съседи са син и баща. Майка ми флиртува с бащата, но синът ме оглежда прекалено много и е дори некомфортно...

Изведнъж спрях, поклатих глава и се завъртях към него.

- Всъщност извинявайте, не стига че отделихте от петъка си заради мен, а и да ви говоря за някакви случки сякаш сте ми терапевт. Аз съжалявам, благодаря че ме докарахте и...

- Какво значи некомфортно?

- Моля?

- Каза че е некомфортно, кое е некомфортно?

- Просто може и да ми се в привидяло, няма проблем, ще си отида в стаята или ще излезна когато дъждът спре, наистина не искам да Ви при...

Изведнъж той завъртя ключа.

- Добре, хайде в парка.

Не знаех какво или по-скоро къде ще отида в парка, за да се скрия докато дъжда отшуми.

Спряхме на едно паркомясто до парка.

- Кафе или горещ шоколад?

- Моля?

- Какво предпочиташ? Няма да те оставя в студа, а и училищната униформа няма да те предпази.