Teacher's Pet

4 Част

Гледна точка на Ванеса

Прибрах се и стоплих останалата лазаня в хладилника.

След като се наядох си взех душ и се оправих.

Взех си телефона и излезнах.

Итън мина и ме взе с колата си. Тръгнахме към изоставената къща до края на града, където приятелите ни ни чакаха.

След около двайсет минути стигнахме.

Бяха запалили огън и имаше доста хора.

Отидохме и седнах до Бела.

- Вземи, запазих ти.

Тя ми подаде една чаша и я взех.

- Вода, както винаги.

Тя извъртя очите си и се засмях. Взех чашата и се загледах в пращящите пръчки в огъня.

Отпих от водата и вечерта започна.

~~~~~~~~~~

- Ела с мен.

Итън прошепна зад мен в ухото ми

Станах от старият дънер около огнището и го последвах.

Минахме през няколко дървета докато огънят не остана само светлина зад нас.

- Итън, къде отиваме?

Той спря и се огледа.

Секунди по-късно бях притисната към едно от близките дървета, с неговите устни върху моите.

Въпреки че бяха същите сякаш с лек вкус на алкохол, ми се сториха много обикновени и дори скучни.

Ръцете му се обвиха около талията ми по-силно от обикновено и устните му се преместиха на врата ми.

- Итън не тук.

Сякаш не ме чу и продължи да хапе врата ми.

Изведнъж миризма от трева достигна ноздрите ми и осъзнах че идва от косата му.

Отблъснах го ядосано.

Вгледах се в очите и ги видях доста зачервени.

- Защо ме...

- Пушил си отново.

- А?

- Пушил си трева отново.

- Не не съм.

- Пушил си!

- Добре бях при един който пуши, но...

- Пушил си шибана трева отново. Очите ти са кървави и миришеш на трева.

Той стисна устни.

- Добре, да пуших и какво?

- Как какво? Ти ми обеща да спреш!

- О, държиш се като малко дете.

- Я пак? Майната ти.

Подминах го и тръгнах към другите.

Чух го как тръгна към мен и се препъна, но не обърнах внимание.

Стигнах и потупах Джейсън по рамото.

- Джей ще ме закараш ли до вкъщи?

- Ами Итън?

- Скарахме се, ще ме оставиш ли вкъщи?

- Да, тъкмо щях да се прибирам, хайде.

Той стана, казах чао на тези които все още бяха около огъня и се качих в колата му.

Тръгнахме и когато се качихме по пътя, една тъмна кола със затъмнени прозорци профуча през нас, на сантиметри от това да ни одраска.

- Тъпак.

Измънках и тогава още една подобна кола профуча през нас. Прозореца ми беше отворен и вятър от нея ме лъхна в лицето както и първата.

Продължихме по пътя докато не стигнахме до вкъщи. Той ме остави, благодарих му и тръгна.