16 Част

2.2K 72 16
                                    

Гледна точка на Том

Ако си мислех че аромата ѝ беше подлудяващ, то не знаех какво проклятие е да е смесен с дъжда.

- Сигурен ли сте? Мокра съм, а седалките на...

- Да, не бъди глупава.

Изръсих докато дъжда се усилваше.

Навън вече почти се беше стъмнило.

Огледах задната седалка и видях тениската, която щях да обличам сутринта.

Протегнах се, взех я и ѝ я подадох.

Бедрата ѝ бяха мокри и със сигурност студени.

Пуснах парното.

- Подсуши се с нея. Нямам какво друго да ти дам.

- Но това е тениска, няма ли да Ви...

- Не, използвай я.

Тя стисна тениската и бавно мина по краката си.

Стиснах волана когато леко надигна полата си и, мамка му няма да издържа.

- Може ли да си оставя якето на задната седалка?

Може ли да захвърлиш всичките си дрехи там?

- Да, хвърли и тениската.

Минута и на мен ми стана доста топло.

Съблякох сакото си и останах по черната си риза, с навити ръкави. Дръпнах надолу вратовръзката си, за да освободи врата ми.

Спрях пред тях, но дъжда беше прекалено силен.

- Изчакай, за да може малко да поспре. Вали доста. Не искам да те няма за теста, над който учим цяла седмица.

- Учим?

Тя мина с ръце по бедрата си и стегнах челюстта си.

Изтрай, изтрай.

- Аз уча, вие преподавате и плюс това сигурно си тровите нервите с мен.

- Можеше и да е по-зле.

Тя се заигра с подгъва на полепналата ѝ пола заради дъжда.

Може би започвах да обичам дъжда.

Заради мократа ѝ пола можех да видя добре бедрата ѝ, а заради някои капки дъжд можех да забележа розовата дантела на сутиена.

Стиснах юмруците си.
Още малко, изтрай още малко, за да излезе от колата.

В главата ми излезе идея в която ако се опитам да я целуна, тя ще се премести в друго училище. Или ще ме докладва на полицията.

Teacher's PetWhere stories live. Discover now