Teacher's Pet

25 Част

Гледна точка на Том

- Боже мой.

Измрънках гледайки чата на учителите в телефона си.

Г-жа Смит: По случай Хелоуин, на 31.10 в 19:00 вечерта ще се проведе партито за дванайсетокласниците във физкултурния салон. Изискват се всички да носят костюми, които може да показват кожа, но да се носи вратовръзката на училището. Класните ръководители ще бъдат задължителни на партито, тъй като ще има лек аперитив за учениците. Приятен ден.

Не, тези просто се шегуват с мен.

Да бъда детегледачка в петък?

Препратих съобщението в групата на класа, докато чух вратата на банята да се затваря.

Телефонът ѝ извибрира и разбрах че съобщението се е препратило.

Тя заобиколи и седна до мен, взимайки телефона си.

След като прочете съобщението се обърна към мен с изненадано изражение, а аз оставих телефона си.

- Вратовръзка, честно?

- Поне Ви дават костюми и алкохол.

- О, да, колко забавно.

Усмихнах се.

- Помисли за мен, трябва да бъда детегледач, моята мисия е по-гадна.

Тя се усмихна и леко се облегна на гърдите ми.

Леко се изненадах отново.

По дяволите никога, никоя не е получавала толкова внимание от мен.

Странно ми е някой да ми показва близост, но в същото време тя...тя сякаш има нужда и дори предава тази нужда на мен.

Ръката ми се заигра с косата ѝ.

- Готова ли си за теста в сряда?

- В сряда ли?

- Да.

- Но нали утре имаме часове?

- Замествам часове, не мога да предавам в други предмети.

- О. Е явно съм късметлийка.

- Да, но във вторник искам да учиш.

- Защо? Нали преговаряхме.

- Защото теста е 50 точки. От теб искам минимума 35.

Тя се засмя.

- Шегуваш се. Бих ги изкарала в мечтите си.

- Не, напълно сериозен съм. Искам поне 35 точки.

- Но Том, аз едва из...

Палецът ми отиде на устните ѝ и спря изречението ѝ.

- Повярвай ми миличка, не искаш да ти се ядосам заради лошата оценка. Знам повече от теб и го правя за твое добро. Слушай и ще бъдем добре, става ли?

Тя леко кимна.

Усмихнах се и оставих ръката си на врата ѝ.

- А сега с теб, ние какви сме?

- Какво имаш предвид под какви?

- Ами приятели с привилегии или...

- Първо, приятелите с привилегии нямат нищо общо с нас. Второ, ти не доближаваш други, аз също. Трето и най-важно, никой не трябва да разбира затова между нас, поне докато не навършиш 18, ясно?

- Да.

- Значи сме добре.

Изведнъж тя се завъртя по корем, облегна се на гърдите ми, а когато дантелата на сутиена ѝ мина по кожата ми, дръпнах одеялото на краката ми, заради пениса си.

- Как ще бъдеш на партито?

- Никак.

- Как никак, защо? Не обичаш ли костюмите?

- Не. Глупаво е.

- Не е вярно, забавно е. Дори си измислих какво ще бъда.

Продължих да въртя един кичур от косата ѝ около пръста си.

Изненадвах се на себе си че все още не съм я изчукал.

- И с какво ще бъдеш?

- Ще се гримирам като скелет. И може би ще облека рокля...може ли?

- Кое?

- Да облека рокля?

- Да, казаха че костюмите може да показват кожа.

- Не, аз те попитах в смисъл, дали ти харесва идеята да нося рокля.

Повдигнах вежди.

- Разбира се, защо въобще ме питаш?

Тя повдигна рамене.

- Преди се карах с Итън, защото съм се обличала разголено.

Леко се засмях.

Боже мой какъв лигльо

- Ако искаш тръгни дори и по бельо, единствените пострадали ще са тези които са погледнали, става ли?

Тя се засмя и се намести на гърдите ми.

Наистина е сладка.