Teacher's Pet

59 Част

Гледна точка на Том

Заключих вратата преди да се завъртя и да вдигна Ванеса, краката ѝ да се обвият около торса ми и да плъзна езика в устата си.

В секунди се озовахме на креслото в ъгъла на стаята ми и тя в скута ми.

Ръцете ми зашариха в опит да намеря скапаният цип на роклята ѝ преди захапването на устните ми да ме спре.

Тя леко се отдръпна с ленива усмивка и стана от стола.

- Ванеса върни се в скапания ми скут.

Звънливия ѝ смях отекна в стаята, а в секундата в която бях решил да стана и сам да я издърпам, малката ѝ рокля, същата като тази в дискотеката, но с гръб и черна, се плъзна по тялото ѝ и отиде на земята.

- По дяволите.

Изръсих на гледката на тъмна дантела обгръщаща цялото ѝ тяло.

Какъв хубав още един скапан подарък. Трябва да съм рожденник целогодишно.

Тя направи крачка към мен и в следващия момент токът ѝ отиде на коляното ми.

Поех въздух, за да имам търпение, докато краката ѝ бяха разтворени пред лицето ми и така ми се прииска отново да се загубя между тях, въпреки че внимателно отвързах каишката на токчето ѝ и целунах бедрото ѝ.

Махнах обувката и повторих същото с другата.

- Тъмното ти отива.

Тя се усмихна и пръстите на ръката ѝ се плъзнаха в косата ми.

- Благодаря, господине. И на вас.

Извъртях езика в устата си и се усмихнах леко.

- Не ми казвай така, миличка.

Тя леко поклати глава и нацупи устни, докато ръката ѝ се плъзна по врата и ризата ми.

Надолу, копче по копче и спря до панталона ми.

- Ще бъде невъзпитано да не казвам на учителя си господин.

Кръвта ми направо запулсира при невинната ѝ игра и търпеливо изчаках да чуя откопчаването на панталона ми.

Раздалечих повече краката си когато тя застана на колене пред мен и си поех въздух когато тя се наведе и хвана ципа на панталоните ми със зъби, издърпвайки го надолу.

- Мамка му, ще ме довършиш.

Помогнах ѝ да издърпа панталона ми както и боксерките ми на земята и се подсмихна.