Teacher's Pet

27 Част

Гледна точка на Том

Не, наистина полудявам.

Не съм говорил с нея от сряда.

Разбира се че ще съм ѝ ядосан.

Една шибана точка.

И мамка му как ме побърква.

19:10

Някаква си музика върви от тонколоните които местих сутринта с Джон, учителя по физическо.

Всъщност украсата се получи.

Останах само за да си я избия от главата.

Два шибани дни.

По някаква причина бях толкова развълнуван за това парти че дори се маскирах.

Като скелет.

Разбира се.

Не стига и това, та и онази шибана Грейсън, другата учителка по химия, не ме оставяше на мира.

Въобразила си е нещо към мен и не ме оставя.

Лепка.

Отпих от разредения алкохол в чашата си и отново огледах салона.

Паяжините по стените и изкуствените паяци, баскетболните кошове от които се спускаха скелети и мъглата по зем...

По дяволите.

Погледа ми се фокусира на нея и...мамка му колко е секси.

Черната ѝ рокля беше толкова къса и щеше да ми е толкова лесно да плъзна ръката си под нея, та чак премигнах няколко пъти.

Косата ѝ се спускаше надолу, имаше нов маникюр. Розов.

Беше на токчета, които я правеха още по-секси, а тънката верижка на чантата ѝ беше точно до тънката презрамка на роклята ѝ.

Гримът ѝ наподобяваше моя.

Но мамка му имаше розово червило и колкото и да не исках да го призная, ме пращаше още повече в страната на лекомислието.

Кога въобще е дошла? Толкова ли съм разсеян?

- Том!

Не, отново. По дяволите...

- Здравей Лейла.

Тя извади някаква шапка от кашона който носеше и ми я подаде.

- Директорът е взел за всички учители, поноси я докато е тук.

Взех каубойската шапка и се молех да си тръгне.

- Наистина Сицилиано, с Джон сте направили страхотна украса.

- Да, получи се.

Отпих от чашата си и видях как Ванеса започна да търси с поглед.

Подсмихнах се.

- Как е новият ти клас?

- Добре.

- Всъщност се радвах че не го дадоха на мен, защото тези деца са доста зле в химията, не знам как се справяш, но...

- Най-ниския резултат от теста е 20 точки.

Тя ме погледна ококорено през очилата си за двайсет долара.

- Нека позная, Ванеса Фаверо?

Тя леко се засмя, докато на мен ми идеше да изтрия тази усмивка от лицето ѝ.

- Ванеса има един от най-високите резултати в класа.

Тя ме изгледа още по-учудено.

- Е явно трябва да гледаш кой препи...

- Повярвай ми, всеки който е преписал, не е стигнал до подаване на теста.

Изпих чашата и я хвърлих в коша.

- Сега ако ме извиниш, трябва да проверя дали всички от класа ми са тук.

Подминах я и тръгнах през масите.

Застанах в един от по-спокойните ъгли и се загледах докато тя си говореше с някакво момче.

Сигурен съм че беше от другия клас, защото бях преподавал един път там.

Въпреки че тя говореше с него, погледа ѝ летеше из салона, докато накрая не се спря на мен.

Оправих шапката с нарисуваната си ръка и се сетих за правилото на шапката.

Тя отпи от чашата си и върна погледа си към момчето, което скоро щеше да остане без диплома.

Лейла отново се появи.

- Ей сега ще започне светлинният Ди-Джей, казаха да се наглеждат учениците.

Кимнах, отбягвайки разговорите и се насочих към масата до нея.

Когато доближих, погледа ѝ се съсредоточи над мен и ме проследи, докато взимах една от чашите.

Светлините спряха, чуха се някакви писъци, а чувството на собственост което ме обзе, ме накара да се протегна през масата с шапката в ръката си и да я сложа на главата ѝ.

В секундата, в която се изправих светлините светнаха.

Ококореното ѝ изражение ме накара да се подсмихна, когато тя напипа шапката и усетих погледа ѝ по лицето си.

Надявам се, знае правилото...