Teacher's Pet

30 Част

Гледна точка на Том

- Знаеш ли какво значи шапката?

- Да.

Завих, а чистачките избърсаха дъжда от предното стъкло, който се засили.

Не чух отговор и я погледнах.

Усмихнах се когато видях как бедрата ѝ се притиснаха едно в друго.

Ще ме побърка.

- Защо?

- Кое защо?

- Защо ме питаш за шапката?

Усмихнах се, мамка му много е сладка.

Завих към тяхната улица и спрях една къща по-назад.

Изгасих колата без да спирам парното и се завъртях към нея.

- До одеве беше като малко дяволче, а сега не ми отговаряш.

Тя леко се усмихна.

- Не съм малко дяволче.

- Колко пи?

Тя повдигна рамене.

- Не знам, може би няколко чаши.

Повдигнах вежди.

Засмях се на себе си.

Пияна е.

- Малък дявол.

- Не с...

Прекъснах я хващайки врата ѝ и дръпвайки я.

Засмуках долната ѝ устна, след което вкарах езика си в устата ѝ, а тя ми отвърна доста по-смело от преди.

Усетих разредения алкохол по устните ѝ и дори не осъзнавам защо се възбуждам толкова от това.

Отместих косата от врата ѝ и палецът ми застана точно на пулсът ѝ.

Мамка му колко е бърз.

Не знам колко време се целувахме, преди тя леко да се отдели и да си поеме въздух.

Усмихнах се преди да погаля носът ѝ с моят.

Бъди нежен. Не я плаши.

Поне докато разумът все още е в главата ми.

Засмуках леко устната ѝ докато гърдите ѝ се повдигаха и сваляха доста бързо.

- Сега искам да ме слушаш много, много внимателно. Става ли?

- Да.

Тя кимна, а устните ѝ започваха леко да се зачервяват още повече.

Палецът ми неохотно мина по тях.

- Толкова ме подлудяваш, че започвам да губя разума си. Ако прекаля ще ми кажеш ,,розово". Ще бъде нещо като безопасна дума. Разбра ли ме?