Teacher's Pet

2 Част

Гледна точка на Ванеса

Оставаха около пет минути до началото на часа.

Кой нормален би измислил да имаш химия в 8 сутринта?

Седнах до Итън, който беше на един от предпоследните чинове.

После защо не научавах химията...

Вратата се трясна и стаята леко замлъкна. Завъртях се по посока на звука.

Влезна мъж. Доста висок.

Носеше бяла риза и черен панталон, имаше коса и то доста хубава, тъмно кафява коса, чисто, остро и изваяно лице...да нямахме и нов ученик?

Секунда по-късно забелязах че в едната си ръка държеше лаптоп и учебници...да бе.

- Кажи ми че това е новия ни класен.

Измънка Бела зад мен.

- Не знам, няма ли да е класна?

- Пф да бе, след като видях този ми е само до някаква леличка.

Звънеца иззвъня и всички започнаха да сядат.

Итън се настани до мен и ръката му отиде на раменете ми, играейки си с един кичур, което взе вниманието ми от онзи, който оставяше нещата на бюрото си.

- Кой гледаме?

Поклатих глава.

- Никой, замислих се.

Извърнах погледа си и погледнах Итън.

Той ми се усмихна.

- Винаги се отнасяш, сякаш заживяваш в някакъв твой свят и аз съм забранен там.

Преди да отговоря се почука по дъската и всички замлъкнаха.

Завъртях се напред и прочетох по дъската:

Господин Сицилиано.

- Здравейте ученици, ще карам по същество.

Мамка му какъв тембър.

- Аз съм новият Ви учител по химия тази година, а на някои от вас и класен. От вас искам само няколко неща поне в часа ми, дисциплина...

Погледът му прелиташе през всички чинове.

- Ред...

Накрая спря на нашият.

- И любовните ви изблици да не се случват в часа ми.

Изтръпнах и моментално избутах ръката на Итън.

Всички се обърнаха и ни погледнаха, мамка му.

- Благодаря. Искам и учениците от класа ми да останат след часа. Сега ще започна да викам хора, за някои прости уравнения, за да видя на какво ниво сте.

Един.

Втори.

Трети...

- Ванеса.

Нищичко не знам.

Станах леко дръпвайки полата си надолу. Тръгнах към дъската и взех маркера от бюрото, докато онзи, така наречен Господин Сицилиано записваше нещо на лаптопа си.

Загледах се в уравнението което нямаше никакъв шанс да бъде написано, поне не от мен.

Стоях няколко секунди.

Доста от приятелките ми знаеха че не съм добра в химията, но тя беше единственият предмет който беше свободен и мамка му прецаках се доста...

- Госпожице Фаверо, не можете да решите уравнението или сте прекалено замаяна от любовните ви изцепки.

Този вече започва сериозно да ме дразни.

- Не. Не мога да го реша.

Той се изправи и се надвисваше над мен.

Дръпна маркера от ръката ми и задраска цялото уравнение.

- Може би ако се беше заслушала и загледала в дъската, щеше да забележиш че решение няма. Отивай си на мястото.

Майната ти. Глупак. Не съм аз виновна че не мога да ги решавам и не съм добра.

Върнах се набързо на чина и дарих онзи с намръщен поглед.

Въпреки че красивото тъмно зелено не заслужаваше да бъде на него.

Изтръпнах когато топлата ръка на Итън ме хвана за бедрото под полата.

- Спокойно зайче и аз не бих го решил.

Проследих тялото на Бела до дъската, но този път тя написа нещо. Учителят ѝ кимна, а тя се усмихна.

Не нормална усмивка. Флиртаджийска.

Когато седна на мястото си ѝ прошепнах.

- Да не опита да флиртуваш с него?

- Не е лош, какво пък?

Засмях се леко и се обърнах напред докато часа продължаваше.

Това е най-добрата ми приятелка.

Луда, забавна и напълно безмозъчна.