60 Част

1.2K 62 20
                                    

Гледна точка на Ванеса

Усмихнах се, все още спейки при усещането на ръцете му в косата ми и гърдите му под лицето ми.

- Добро утро, миличка.

Изхъмках нещо като добро утро и продължих да се наслаждавам на топлината му.

- Време е за ставане, вече минава 9 часа.

Изръмжах недоволно, гърдите му под мен се разтресоха.

Палец погали пулсът ми и усетих устните му в косата си.

- Всички ще се чудят къде е господина по химия.

- Изморен е, цяла нощ беше с любимата си ученичка.

Измърморих, а той се засмя.

- Миличка, това не е добро оправдание.

Повдигнах глава и подпрях брадичка на гърдите му.

Намръщих се и ръцете му се плъзнаха по гърба ми.

- Днес да останем тук. Моля те.

Той издиша и погледът му омекна.

- Не можем, миличка.

Той се загледа в устните ми и ръката му обхвана едната част на лицето ми.

- Можем да се измъкнем за нова година, искаш ли? Ще си останем тук и ще гледаме зарята от терасата?

Усмихнах се и наклоних глава.

- Наистина?

Той кимна.

- Разбира се.

Той целуна устните ми и се усмихна.

- Хайде, ела да си вземем душ.

~~~~~

Спряхме пред вратата ми и леко се подпрях на стената, заради треперещите ми крака.

В коридора нямаше никого и се усмихнах.

- Облечи се и слез на закуска, става ли?

Намръщих се.

Той наклони глава.

- Моля те.

Усмихнах се и извадих картата от чантата си.

- Добре.

Той кимна доволно и се наведе захапвайки устната ми.

Усмихнах се и на свой ред го ухапах.

В следващия момент усетих дланта му около врата ми, накланяйки главата ми назад и задълбочавайки целувката.

You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: Sep 13 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Teacher's PetWhere stories live. Discover now