Teacher's Pet

8 Част

Гледна точка на Ванеса

Слезнах по стълбите и видях мъж и момче на вратата.

Усмихнах се леко.

- Здравейте.

Поздравих и се здрависах с мъжа, а после с момчето, което предполагах че му е син.

- Здравей. Аз съм Джошуа, а това е синът ми Дерек.

- Приятно ми е, Ванеса.

- Е, защо не заповядате? Имаме чай и кафе, а Ванеса би отишла до магазина за някакви бисквити?

- О, благодарим. Всъщност хората тук не изглеждат толкова мили.

- Няма проблем, заповядайте.

Тя влезнаха в къщата.

Взех пари от майка си и якето си и излезнах колкото се може по-бързо.

Този Дерек или както беше ме гледаше толкова много че чак се изнервих.

Отвратително.

Сложих си качулката и тръгнах по улицата, докато заобикалях локвите.

Влезнах в магазина и свалих качулката си.

Поздравих Фред, старият охранител и отидох до щандовете със сладки.

Взех една кутия, която ми падна и тръгнах към касите.

-...довиждане.

Вратата се затвори, а гласът ми беше толкова познат, че започна да се върти из умът ми като развалена грамофонна плоча.

Когато влезнах не видях никакви познати лица?

Подадох кутията с бисквити на Мери.

- Мери, кой излезе току-що през вратата?

- Не знам, мисля че не е от тук.

- Добре, ясно.

- 4.29

Дадох ѝ парите и тръгнах.

Отново заобикалях локвите, но някакво странно чувство ме следеше. Сякаш някъде около мен имаше някой.

Спрях и се огледах.

Започваше да се стъмнява, но нямаше никой.

Побързах и се прибрах вкъщи, колкото и да не ми се искаше.

Замръзнах при гледката.

Не отново.

Тя флиртуваше със съседа, синът му си гледаше телефона, а аз едва съм влезнала в къщата. Какво по дяволите не ѝ е наред?