Teacher's Pet

54 Част

Гледна точка на Том

Присвих очи към телефона на който се повтаряше номера на баща ми.

Знаех че ще звънне, но мамка му...

Взех телефона и вдигнах.

Притворих очи при острия тон.

- Наистина ли си се забъркал с някаква ученичка?

Стиснах зъби и замълчах.

- Изпратих те по работа.

- И аз я свърших.

- Том, остави скапаната ученичка и се прибирай.

Нещо в мен се присви болезнено при тази мисъл.

- Тя не е ученичка. След няколко месеца прави осемнайсет.

- Боже мой, Том. Ако някой разбере аз самият ще те изпратя в затвора за педофилията, която вършиш.

Издишах.

- Татко, аз съм възрастен човек и сам си понасям отговорността. Не се меси в живота ми. Казах ти че вече не искам да се занимавам с глупостите които вършиш.

- Том, изслушай ме много внимателно. Ти си замесен отдавна и не можеш просто ей така да се махнеш. И още нещо. Не можеш да оставиш всичко заради някакво момиченце, което да използваш за секс, разбираш ли?

- Знаеш ли какво?

- Какво?

- Честита Коледа, върви на майната си.

Затворих и разтрих слепоочията си.

Как само ме натоварва.

Дните минаваха неусетно, а утре беше Коледа, което означаваше, че в други ден ще отиваме на екскурзията.

Въпреки, че ще играя ролята на детегледачка, поне имам кой да гледам.

Днес беше бъдни вечер, а Ванеса щеше да дойде за вечеря.

Не знам защо закъсняваше, но вече беше девет часа и се изкушавах да поразгледам някоя и друга камера.

В следващия миг се чу... ритане по вратата?

Станах и тръгнах към входната врата. Отключих и щом ягодите нахлуха в обонянието ми се усмихнах.

Отворих вратата и усмивката ми порастна щом я видях.

Бузите и носът ѝ бяха червени, беше с черна шапка и сив шал, дълго черно палто с колан и боти. В ръцете ѝ бяха две алуминиеви тави с неща които ухаеха страхотно, а на рамото си държеше чанта.