Teacher's Pet

10 Част

Гледна точка на Ванеса

2 седмици по-късно

Звънецът би и всички започнаха да излизат от стаята.

Петък е, а аз трябваше да излезна с Итън, преди най-накрая да му простя.

Тъпата консултация. Миналия петък почивахме, но сега.

Всички момичета ми казваха че след една учителят им е казал че не трябва да ходят повече, но наистина нямах време за това.

И по някаква причина ме беше страх да остана с него насаме.

Няма да лъжа, не може да не си привлечен към такъв човек, но си имам приятел, а той сигурно си има някой също.

Дори не знам в какви филми се вкарвах сама.

Може би го дължах на недоспиването си, кой знае.

Станах и отидох до бюрото му.

Той пишеше нещо.

- Господине...

- Да?

- Може ли днес да пропусна консултацията?

Той вдигна погледа си от документите и ме погледна с толкова студен поглед че стиснах бюрото. Сякаш всеки момент щях да замръзна.

- Всички минаха консултацията и се справиха, но съм напълно сигурен че си разбрала. Нали каза че можеш днес, та и затова останах днес.

- Добре, наистина съжалявам. Не бях и най-милата първия ден, за което Ви се извинявам, но наистина имам работа. Може ли да ме пуснете. Другата седмица ме задръжте след който ден Ви е удобно.

Той погледна към документите си.

- Добре, отивай, но в понеделник оставаш след часовете.

Усмихнах се.

- Благодаря Ви.

Казах и отидох до чина си.

От някаква непохватност, която ме преследваше от дни насам, се блъснах и съборих няколко листа.

- Добре ли си?

- Да, да, нищо ми няма.

Напъхах всичко в раницата и тръгнах.

- Благодаря Ви отново, в понеделник ще остана.

По някаква си причина устата ми не искаше да млъква.

- Моля.

Излезнах и тръгнах към момичешките тоалетни на горния етаж.