Teacher's Pet

3 Част

Гледна точка на Том

Звънецът би и всички станаха от чиновете си. Някои се ометоха по-бързо, а други останаха.

Как въобще успяха да ми препишат цял клас?

Минах през косата си с пръсти и станах изчиствайки уравненията от дъската.

Толкова прости, а получих едва десет правилни задачи.

- Тази година аз ще бъда вашият класен ръководител. Както казах държа на дисциплина, затова ще помоля да не ми правите проблеми. Мисля че осъзнавате че сте възрастни хора и може да мислите.

Оставих парцала на бюрото и се подпрях оглеждайки ги.

16 човека.

Поне ми дадоха малък клас.

- Ще бъда бърз. Ще ви проверя по имена, за да ви запомня, после ще си тръгвате.

7 момичета и 9 момчета.

- Адам?

- Тук.

- Алис?

- Тук.

- Бела?

- Тук.

- Ванеса.

Вдигнах отново погледа си и видях че любовното гълъбче каза тук.

Не стига че имам цял клас, та и да ми показват лигавите си в часа.

По дяволите какво им става.

Чукай, зарежи и се съсредоточи над себе си.

Въпреки че тази би ми била интересна, освен ако не беше този сополанко...

Списъка, не си тук за това мамка му.

Продължих с проверката и накрая оставих листа.

- Може ли да тръгваме?

Един който май се казваше Адам попита.

- Да. Искам да кажа че имам консултации. Задължителни. Освободените са само единадесет. Другите трябва да остават след часовете.

Освободих тези които знаеха и останаха само момичета.

Едната беше Бела, другата Кристин, Леа, Стела, а последната беше онази Ванеса.

Ако не беше на 17...

- Консултациите ми ще се провеждат всеки ден от седмицата, тъй като сте пет ще мога да отделя по час всеки ден, докато не наваксате пропуските си. Сами се разберете за графика. Имате две минути.

Извадих документите които искаха подписът ми и взех химикал.

Започнах да ги подписвам докато едно от момичетата, май Бела, дойде до бюрото.

Сложи един лист и се върна на чина си.

Понеделник-Бела
Вторник- Кристин
Сряда-Леа
Четвъртък-Стела
Петък-Ванеса

- Сигурни ли сте че това е крайният ви избор?

- Да. Може ли да ви питам личен въпрос?

- Да?

Прибрах документите и погледнах тази Бела, докато Ванеса леко се смееше до нея.

- На колко сте?

- 29.

- Имате ли си...

- Не и не, не съм педофил. Свободни сте.

Станах от бюрото и взех телефона и портфейла си.

- Ако не побързате ще закъснеете за час, не ме занимавайте още от първия ден.

Спрях до вратата.

- Хайде, трябва да заключа стаята.

Кимнах им и те започнаха да излизат от стаята.

Накрая мина и тази Ванеса и по дяволите дори не знам дали имаше метър и петдесет, но в ума ми изскочи образ колко лесно би било да я мятам в спалнята си или изчукам в колата си.

Стегнах челюстта си, за да се разсея и щом излезе, заключих вратата.

Ще бъде дълга година.

——————————————————————

Таа оправих историята и всичко е наред. Приятно четене❤️