Teacher's Pet

19 Част

Гледна точка на Ванеса

Излезнахме от ресторанта, а студеният въздух ме накара да изтръпна.

- Студено ли ти е?

- Малко.

Измрънках докато заобиколих една локва.

Изведнъж усетих огромното му и топло сако на раменете си.

Разбира се ухаеше на него.

Мамка му толкова е добре.

Сякаш мента, цигари и някакъв си скъп парфюм ме обвиват и топлят.

- Благодаря.

- Моля.

Каза и отвори вратата на колата.

Качих се и той затвори.

Заобиколи и седна.

Потеглихме на път към града.

Бяхме в друг град, за да не ни види никой.

...или за да...

Не, не би ме използвал и той заради тялото ми, нали?

- Добре ли си?

- Да.

- Сигурна ли си?

- Да.

- Искаш ли да включа топлото?

- Да.

Той натисна копчето за климатика и топлината мина по краката ми.

След това взе кутията си с цигари и сложи една между устните си, нагрявайки я.

Димът се разнесе в колата, а той отвори малко прозореца.

Телефона в чантата ми извибрира.

Мама

: С Джошуа ще отидем вкъщи, имаш ли проблем да останеш при Стела?

Добре. Аз и без това не съм вкъщи.

Мамка му.

Огледах се и видях че влизаме в града.

Изключих телефона си и започнах да мисля.

- Може ли да ме оставиш в сградата ти?

- Защото?

- Обещах на съседката ти да ъм...се видим, след като се прибера.

- Не си.

- Моля?

- Не си обещала и не си добра лъжкиня. Какво стана?