Teacher's Pet

28 Част

Гледна точка на Ванеса

Адам ме изгледа подсмихнато с шапката на главата ми.

Мамка му, ако е разбрал!?

Преглътнах и отпих от чашата си.

Той ми намигна и тръгна.

Какво по...

- Какво!?

Чух гласа на Стела зад мен.

- Какво, какво?

- Носиш каубойска шапка.

- И?

- Как и? Кой е?

- Кой кое? Какво по дяволите Стела?

- Боже мой, на кой е шапката?

Тя ми намигна.

Не се издавай.

- Какво е важното на кой е!?

- О, я стига, по-спокойно, може и да не казваш.

- Може и да не казвам?

- Правилото на шапката?

Какво? За първи път чувам такава тъпотия.

- Само аз ли не го знам?

- Явно...

Усмивката ѝ стана перверзна.

Какво по...

- Какво значи?

- Е, има две значения. Първото, каубоя те маркира. Това е по-неизвестното.

- Искам ли да знам известното?

- Спаси коня, язди каубоя.

Тя се усмихна и ми намигна.

Усетих бузите си горещи и огледах салона.

- Хайде оставям те, отивай при каубоя си.

Усмихна се и тръгна, а аз огледах салона.

Видях го с онази гадна учителка по химия. Заклевам се толкова ме мразеше че ми пишеше просто слаба оценка.

Защо си говори с нея?

Захапах вътрешната страна на бузата си и отпих от чашата си.

Дава ми шапката си, но не ми говори.

Майната ти.

Тръгнах към тях двамата и усетих как роклята ми се покачи по бедрата.

В следващия момент Ди-Джей, който и да беше спря светлините, а аз я полях.

Имах достатъчно време да се отдалеча на безопасно разстояние и да чуя викът ѝ.

Усмихнах се и щом пуснаха светлините се завъртях сякаш сега разбирам какво е станало.

Доста бях оцапала бялата ѝ блуза.

Погледа ми срещна този на Том, който се подсмихна някак доволно.

Онази профуча край мен и тръгна към тоалетните.

Оставих чашата си някъде и отидох към дансинга.

Бях на парти, нали?

~~~~~

Не знам как, но в следващия час се озовах в кръг с шише на истина или предизвикателство.

Все още държах шапката му и дори в редките случаи в които се падах казвах истина.

Изведнъж шишето отново се завъртя на мен и онази доста досадна Леа ми се усмихна лукаво.

- Използва всичките си истини, значи предизвикателство.

Преглътнах.

Накарай ме да изпия шот мамка му.

- Господинът по химия. Бас на десет долара да флиртуваш с него повече от две минути.

Усмихнах се.

- Двайсет.

- Петнайсет.

- Сделка.

Станах и тръгнах към него, като леко залитнах и му намигнах.

Стигнах до него, а той повдигна вежди.

- От едно до десет, колко пияна се чувстваш?

Гласът му прошепна и по някаква причина се разля по бедрата ми.

- Флиртувай с мен.

- Моля?

- За петнайсет долара е, а и е забавно. Моля те.

- Все още съм ти...

- Да, добре, после ще се разберем обещавам ти, но сега моля те.

- Ванеса ако някой ни види...

- Повярвай ми всички погледи от групата са към нас.

- Ще ти дам двайсет долара, отивай при тях.

- Да не съм ти кученце да ми мъмриш? Хайде, говори с мен още минута...или не можеш да флиртуваш?

Повдигнах вежда, а той се подсмихна.

- Ще ти покажа как флиртувам аз...но после. Сега отивай и се оплачи как обвързаният ти от скоро учител те е отрязал.

Той тръгна нанякъде и едва не полях и него с алкохол.

- Е?

Едва не бях се върнала.

- Оказва се че ме все за слушател, как от скоро бил обвързан и дрън, дрън...

- Да бе.

- Мхм. И аз се учудих.

- Която и да е, е късметлийка.

О, нямаш си и на представа...