Teacher's Pet

44 Част

Гледна точка на Ванеса

Усмихнах се предпазливо и извинително, когато срещнах погледа му в последните минути от часа.

Поостанах в болницата повече от нормалното и телефона ми беше изключен, а нямах и зарядно.

Мама беше опитала да избегне едно коте и се е врязала в дърво, а сега е с навехнати ребра , гипс на ръката и някоя друга синина.

Не можех да я оставя.

Звънецът би и всички започнаха да събират нещата си.

Аз също.

Но когато всички излезнаха останах в стаята, а въздухът ми се стори прекалено сгъстен и дори натежал.

Заобиколих чиновете към бюрото, устоявайки на намръщената му физиономия.

Стига де, не го прави.

В следващия момент се препънах в един крак на стола и ако не беше бюрото на което се подпрях, щях да падна.

Чух лек смях и усетих как пръстите му махат косата която падна пред лицето ми.

Леко се усмихнах, за дето поне не се мръщеше.

- Колко си непохватна, само...

Каза с все още леката усмивка, преди да ме дръпне за ръката и да се озова в скута му.

- Извинявай, за предишните дни, просто...

- Разбрах. Майка ти се обади да съобщи че няма да си на училище, преди да ѝ кажа, че си във ваканция.

Усмихнах се, а ръката му се обви около талията ми за опора, докато краката ми увиснаха във въздуха.

- Просто не бягай така. Реших че съм те изплашил.

Засмях се.

- Това е едно от най-глупавите ти изказвания, господине.

Той повдигна вежда.

- О, така ли Госпожице Фаверо?

Оставих усмивката на устните си и се подпрях на рамото му.

- Имаш ли още работа в училище?

- Не, какво ти дойде на умът?

- Хайде да пием кафе.

- Къде?

Повдигнах рамене, а ръката му се плъзна по бедрото ми.

- Не знам. Хайде да избягаме някъде за следобеда, като извинение, но ако искаш, ако имаш работа...

Той се усмихна и стисна леко бедрото ми, докато инстинктивно притиснах краката си с ръката му между тях.

- Добре отиваме да пием кафе.