Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

Глава осма

Бет се беше преоблякла за лягане в обичайните си боксерки и тениска и тъкмо разпъваше дивана, когато Бу започна да мяука към плъзгащата се стъклена врата. Котаракът се въртеше в кръг край вратата и непрекъснато гледаше към нещо отвън.
— Пак ли се опитваш да се добереш до котката на госпожа Ди Джио? Веднъж ви събрахме двамата и нещата не се развиха добре, помниш ли?
Гръмко почукване на входната врата я накара да извърне глава и сърцето й подскочи. Отиде при вратата и надникна през шпионката. Когато видя кой е, тя се обърна и притисна гръб към евтиния дървен цокъл. Отново се почука.
— Знам, че си вътре — каза Железния. — И ще продължа да чукам.
Раздразнена, Бет отключи и отвори вратата. Преди да успее да му каже да върви по дяволите, той се промъкна край нея. Бу изви гръб и изсъска.
— И аз се радвам да те видя, пантеро такава. — Дълбокият глас и провлеченият говор на Бъч изглеждаха съвсем не на място в апартамента й.
— Как влезе в сградата? — попита тя, затваряйки вратата.
— Отворих си с шперц.
— Има ли някаква специална причина да нахлуеш именно в тази сграда, детективе?
Той сви рамене и седна на овехтелия фотьойл.
— Помислих си да навестя приятел.
— И така, защо тогава безпокоиш мен?
— Жилището ти си го бива — каза той, оглеждайки помещението.
— Какъв лъжец си само.
— Ей, поне навсякъде е чисто. Което не мога да кажа за моята бърлога. — Тъмните му, лешникови очи се насочиха към лицето й и се задържаха там. — Хайде сега да поговорим за това, което се е случило тази вечер, след като си си тръгнала от работа, става ли?
Тя скръсти ръце пред гърдите си.
Той тихо се засмя.
— Я ми кажи, какво има Хосе, което на мен ми липсва?
— Искаш ли писалка и хартия? Списъкът е доста дълъг.
— Уф, много си студена, знаеш ли? — По тона му личеше, че се забавлява. — Кажи ми, само недостъпни мъже ли харесваш?
— Виж какво, капнала съм от умора…
— Да, тръгнала си си късно от работа. Към девет без петнадесет. Говорих с шефа ти. Дик каза, че когато отишъл в бара на Чарли, ти още си била на бюрото си. Тръгнала си за дома пеша, нали? По „Трейд стрийт“. Както правиш всяка вечер, хващам се на бас. И си била сама. За известно време.
Някакво шумолене привлече вниманието й към плъзгащата се стъклена врата и Бет преглътна. Бу отново обикаляше край вратата и мяукаше, взирайки се в тъмнината навън.
— А сега ще ми кажеш ли какво се случи, когато стигна до пресечката на „Трейд стрийт“ и „Десета улица“? — Погледът му омекна.
— Откъде знаеш…
— Просто ми разкажи. И ти обещавам, че мръсникът ще си го получи.