Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

34.

Мариса се въртеше неспокойно в леглото. Обръщаше се ту на едната, ту на другата страна, местеше възглавницата си, но нервното напрежение си оставаше. Имаше чувството, че матракът е пълен с камъни, а чаршафите са се превърнали в шкурка.

Отметна завивките си, стана и отиде до прозорците, които бяха със спуснати щори и закрити от плътни атлазени завеси. Имаше нужда от свеж въздух, но нямаше начин да ги отвори, защото утрото вече беше настъпило. Седна на едно малко канапе и придърпа копринената си нощница, за да завие босите си крака.

Рот.

Не можеше да спре да мисли за него. И всеки път, когато си го представяше с другата жена, й се искаше да ругае. Което не беше типично за нея.

Винаги е била кротка. Чаровна. Въплъщение на женствеността и добротата. Гневът изобщо не й беше присъщ. Само че колкото повече мислеше за Рот, толкова повече й се искаше да удари нещо с юмрук. Стига да можеше да свие ръката си в юмрук.

Погледна ръката си. Охо, можеше. Макар и юмрукът й да беше отчайващо малък. Особено в сравнение с неговия.

Господи, беше изтърпяла толкова много. А той така и не разбра колко труден е животът й.

Да бъде шелан на най-могъщия вампир и въпреки това да си остане девствена стара мома, беше същински ад. Провалът й като жена я беше лишил от всякакво чувство на самоуважение. Изолацията подкопаваше здравия й разум. Неудобството да живее с брат си, защото няма собствен дом, също я измъчваше.

Ужасяваше се, че другите я зяпат и говорят зад гърба й. Осъзнаваше много добре, че е постоянна тема на разговор, на завист, съжаление, шпионаж и дори подигравки. Чувала бе, че разказват историята й на младите момичета, но дали като предупреждение, или да им послужи за стимул, дори не искаше да знае.

Рот изобщо не съзнаваше колко много беше изстрадала. Но до известна степен и тя имаше вина. Смяташе, че постъпва правилно, като играе ролята на добрата малка женичка, че това е единственият начин да бъде достойна за него и единственият й шанс в крайна сметка да сподели живота си с него. Само че какво се получи? Той си намери тъмнокоса жена-човек, която обичаше. Господи, отплатата за всичките й усилия беше не само несправедлива, а направо жестока. Освен това, не беше единствената, която страдаше. В продължение на векове Хавърс се притесняваше до болка за нея.