Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

Глава втора

Бет Рандъл вдигна поглед, когато главният редактор опря хълбока си на бюрото й. Очите му се сведоха към деколтето на блузата й.

- Пак работиш до късно - промърмори той.

- Здравей, Дик.

Не е ли време да си вървиш вкъщи при жената и децата, добави тя наум.

- Какво правиш?

- Редактирам една статия на Тони.

- Знаеш, че има и други начини да ме впечатлиш.

Да, можеше да си представи.

- Прочете ли имейла ми, Дик? Следобед ходих в полицейския участък и говорих с Хосе и Рики. Те се кълнат, че в града се е появил търговец на оръжия. Намерили са два модифицирани магнума в наркодилъри.

Дик протегна ръка, за да я потупа по рамото и уж случайно я погали, преди да я дръпне.

- Продължавай да работиш върху регистъра за арести. Остави тежките престъпления на големите момчета. Не искаме с хубавото ти лице да се случи нещо.

Той се усмихна и притвори очи, когато погледът му се плъзна към устните й. Тези погледи започнаха преди три години, помисли си тя. Точно когато постъпи на работа при него.

Книжна торба. Трябваше й една книжна торба, за да я нахлузва на главата си, когато разговаряше с него. Може би с портрета на госпожа Дик лепнат отпред.

- Искаш ли да те закарам у вас? - попита той.

Само ако валят камъни, похотливецо.

- Не, благодаря. - Бет се обърна към компютъра си с надеждата, че той ще схване намека й.

Накрая шефът й си тръгна, отправяйки се вероятно към бара от другата страна на улицата, където повечето репортери се отбиваха, преди да се приберат у дома. Колдуел, щата Ню Йорк, не предлагаше кой знае какви възможности за един журналист, но големите момчета на Дик със сигурност обичаха да си дават вид, че носят на плещите си тежко обществено бреме. Правеше им удоволствие да се настанят удобно край бара при Чарли и да си говорят за дните, когато са работили в по-големи и по-престижни вестници. Повечето от тях бяха като Дик: на средна възраст, умерени в убежденията си, компетентни, но не и изключителни в това, което правеха. Колдуел беше достатъчно голям и достатъчно близо до Ню Йорк, за да си има свои жестоки престъпления, арести на наркодилъри и проституция, така че бяха доста заети. Но „Колдуел Куриър Джърнъл" не беше „Таймс" и нито един от тях никога нямаше да получи „Пулицър". Това бе по-скоро тъжно.