Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

17.

Единственото, което виждаше Рот беше Бет. Затова усети човека зад себе чак когато беше прекосил двора наполовина.

— Полиция! Стой!

След това чу добре познатия звук от махане на предпазителя на пистолета, насочен към него.

— Да виждам ръцете ти!

Рот долови миризмата на мъжа и се усмихна. Агресията беше заменила похотта, но импулсът, който го подтикваше да се бие, беше не по-малко силен от сексуалното му желание. Тази вечер той явно преливаше от адреналин.

— Казах спри и си покажи ръцете!

Рот спря и пъхна ръка под якето си, за да извади една от метателните звезди. Ченге или не, щеше да го убие, да направи един хубав малък разрез на артерията му.

Но в този момент Бет отвори плъзгащата се врата.

Той веднага я подуши и, разбира се, се възбуди.

— Ръцете!

— Какво става? — попита Бет.

— Прибирай се — изрева мъжът. — Ръцете, копеле! Или ще се окажеш с дупка в тила!

В този момент ченгето беше на не повече от три метра от Рот и бързо го настигаше. Рот повдигна длани. Нямаше намерение да извърши убийство пред Бет. Освен това само след три секунди мъжът щеше да бъде достатъчно близо, за да го убие от упор. Дори Рот не би могъл да оцелее при това положение.

— О’Нийл…

— Бет, мамка му, махни се оттук!

Една тежка ръка се стовари върху рамото на Рот. Той остави ченгето да го притисне към стената на сградата.

— Казвай какво правиш тук — нареди мъжът.

— Разхождам се — отвърна Рот. — А ти?

Ченгето сграбчи едната, после и другата ръка на Рот, изви ръцете му назад и бързо му надяна белезниците. Личеше си, че е професионалист в тази работа.

Рот погледна към Бет. Доколкото можеше да види, тя беше скръстила напрегнато ръце пред гърдите си. От страха й въздухът край нея се бе сгъстил, превръщайки го в одеяло, което я покриваше от главата до петите.

Добре потръгна, няма що, помисли си той. Отново я уплаши до смърт.

— Не я гледай — каза ченгето и блъсна лицето на Рот в стената. — Как ти е името?