Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

20.

Рот изкачи стъпалата пред дома на Дариъс. Вратата се отвори още преди да е посегнал към месинговата дръжка. Посрещна го Фриц.

— Господарю, не знаех, че…

Догенът замръзна, като видя Бет.

Да, ти знаеш коя е, помисли си Рот. Но да запазим спокойствие.

Бет и без това беше нервна.

— Фриц, да ти представя Бет Рандъл. — Икономът не откъсваше очи от Бет. — Ще ни пуснеш ли да влезем?

Фриц направи дълбок поклон и кимна с глава.

— Разбира се, господарю. Госпожице Рандъл, за мен е чест най-после да се запозная лично с вас.

Бет се изненада, но успя да се усмихне, когато догенът се изправи и им даде път.

Тя му подаде ръка, Фриц отвори удивено уста и с поглед потърси позволение от Рот.

— Давай — измърмори Рот, затваряйки вратата. Така и не успя да проумее строгите традиции на догените.

Фриц пое дланта й с двете си ръце и докосна съединените им ръце с челото си. След това каза бързо няколко думи на древния език.

Бет явно беше учудена. Но откъде можеше да знае, че подавайки му ръка, му беше оказала най-голямата чест за расата им. Като дъщеря на принцепс в техния свят тя беше представителка на висшата аристокрация.

Фриц щеше да сияе от радост дни наред.

— Ще бъдем в моята стая — каза Рот, когато икономът освободи ръката на Бет.

Догенът се поколеба.

— Господарю, Рейдж е тук. Имал е… малък инцидент.

Рот изруга.

— Къде е той?

— В банята на партера.

— Игла и конец?

— Има при него.

— Кой е Рейдж? — попита Бет, когато тръгнаха по коридора.

Рот спря пред вратата на салона.

— Чакай ме тук — каза той и продължи нататък.

Но тя го последва.

Рот се обърна и посочи през рамото й към салона.

— Това не е молба.

— Никъде няма да чакам.

— По дяволите, прави каквото ти казвам.