Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

25.

Бъч се събуди с чувството, че забиват пирони в главата му. Успя да отвори едното си око. Не, звънеше телефонът. Вдигна слушалката и я доближи към ухото си.

— Да?

— Добро утро, слънчице. — Гласът на Хосе заби още един пирон.

— Часът? — попита той прегракнало.

— Единадесет. Помислих си, че ще искаш да знаеш, че Бет се обади току-що и пита за теб. Звучеше добре.

Бъч се отпусна облекчено.

— А онзи тип?

— Не го спомена. Но каза, че иска да говори с теб по някое време днес. Анулирах сигнала за издирване, защото звънна от апартамента си.

Бъч седна в леглото, но веднага легна обратно. Известно време нямаше да ходи никъде.

— Не се чувствам много добре — промърмори той.

— Така си и мислех. Затова й казах, че до следобед си зает с други дела. За твое сведение, тръгнах си от вас в седем тази сутрин.

О, господи.

Бъч отново се опита да се изправи и да се задържи да не падне. Стаята се въртеше пред очите му. Беше все още пиян като тараба. Мъчеше го махмурлук. Толкова за мъжете и тяхната мултифункционалност.

— Идвам веднага.

— На твое място не бих го направил. Капитанът те търси под дърво и камък. От Вътрешния отдел идваха да разпитват за тебе и Били Ридъл.

— Ридъл ли? Защо?

— Хайде, хайде, детективе.

Да, знаеше защо.

— Чуй ме сега. Не можеш да се покажеш пред капитана в това състояние. — Гласът на Хосе беше равен и прагматичен. — Трябва да изтрезнееш и да се стегнеш. Ела по-късно. Ще те покрия.

— Благодаря ти.

— Оставих ти аспирин и чаша вода до телефона. Реших, че няма да успееш да стигнеш до кафеварката. Глътни три хапчета, изключи телефона и поспи. Ако изскочи нещо интересно, ще дойда да те взема.

— Обичам те, сладурче.

— Тогава ми купи палто от норка и обици за годишнината.

— Имаш ги.

Успя да постави слушалката на мястото й при втория опит и затвори очи. Ще поспи още малко. Може би след това отново ще се почувства като човек.