Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

24.

Бет сложи чантата си на масата в хола, поздрави Бу и отиде в банята. Погледна душа, но се отказа от идеята за момента. Макар че скованото й тяло би се почувствало добре под горещите струи, приятно й беше да усеща мириса на Рот по кожата си. Беше като прекрасен, чувствен парфюм със загадъчен аромат. Никога преди не беше вдъхвала нещо подобно и никога нямаше да го забрави.

Пусна водата в мивката и изми много внимателно чувствителното, изключително нежно място между краката си. Наболяваше я, но болката беше без значение. Рот можеше да прави това с нея всеки път, когато поиска. Той беше…

Не й идваха никакви думи наум. Само си представи как свършва в нея, масивните му, покрити с капчици пот рамене и надигащия се гръден кош, когато й се отдаваше. Когато я направи своя.

Поне тя си мислеше така. Беше във властта на един мъж, който я беше маркирал като своя. Беше я обладал. И искаше това да се повтори. Желаеше Рот точно сега. Но поклати глава и реши, че трябва да спрат да правят секс без предпазни средства. Достатъчно лошо беше, че два пъти се любиха така. Следващият път трябваше да внимават.

На излизане от банята съзря отражението си в огледалото и спря. Наведе се напред и доближи лицето си до стъклото. Изглеждаше така, както и сутринта. Но имаше чувството, че от огледалото я гледа непозната. Отвори уста и огледа зъбите си. Опипа двата си кучешки зъба. Определено я боляха.

Боже мой! Коя беше тя? Какво беше?

Замисли се за Рот и за случилото се след секса. Как я отблъсна, напрегнатото му полуголо тяло, мускулите му, които сякаш щяха да разкъсат кожата. Когато се озъби, кучешките му зъби изглеждаха по-дълги отпреди. Като че ли бяха пораснали. Красивото му лице беше изкривено в агония. И с нея ли щеше да бъде така?

Внезапно от другата стая се чу шум, като че ли някой чукаше по прозореца. Бу мяучеше, приветствайки радостно някого. Бет предпазливо надникна иззад касата на вратата. Зад плъзгащата се врата имаше някой. Едър мъж.

— Рот? — Тя се втурна към вратата и я отвори, без да погледне както трябва.

Когато видя кой стои пред нея, съжали, че не е била по-внимателна.

Не беше Рот, макар че доста приличаше на него. Късо подстригана черна коса. Сурово лице. Проницателни тъмносини очи. Кожени дрехи. Ноздрите му се разшириха, той смръщи вежди и я изгледа втренчено. Но после се овладя и попита: