Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

Единайста глава

Застанала в своята безупречно чиста спалня в кремаво и бяло, Мариса се чувстваше несигурна в себе си. Като шелан на Рот тя усещаше болката му и по силата й разбра, че сигурно е загубил още един от своите братя воини.

Ако връзката им беше нормална, нямаше да има проблем. Щеше да отиде при него и да се опита да облекчи мъката му. Щеше да говори с него. Да го прегърне или да плаче с него. Щеше да го стопли с тялото си. Защото именно това прави една шелан за партньора си. И получава същото отношение.

Погледна към часовника си „Тифани“ на нощното шкафче. Скоро той щеше да излезе в нощта. Ако иска да го завари, трябваше да тръгне веднага.

Мариса се колебаеше, не искаше да се самозалъгва. Нямаше да е добре дошла. Искаше й се да не бе толкова трудно да го подкрепя, да знае какво би искал тя да му даде. Веднъж, преди много време, си поговори с Уелси, шелан на Тормент, с надеждата, че ще й подскаже какво да прави. Как да се държи. Как да убеди Рот, че е достойна за него.

Все пак Уелси имаше това, което желаеше и Мариса. Истински съпруг. Мъж, който се прибира у дома при нея. Който се смее, плаче и споделя живота си с нея. Който я прегръща. Мъж, който остава при нея през онези мъчителни, но за щастие редки периоди, когато можеше да забременее. Който задоволява болезнените копнежи на тялото й, когато изпитваше нужда.

Рот не правеше нищо за нея, нито с нея. Особено второто. Така както стояха нещата, когато беше в период на нужда, се налагаше да търси помощта на брат си. Хавърс я приспиваше с транквилизатори, докато повиците на плътта преминат. Тази практика притесняваше и двамата.

Толкова се бе надявала, че Уелси ще й помогне, но разговорът не се получи. Съчувствието в очите на другата жена и внимателно формулираните й отговори бяха мъчителни и за двете и изтъкваха всичко, което Мариса не притежаваше.

Господи, колко самотна беше. Тя затвори очи и отново усети болката на Рот. Трябваше да се опита да му помогне. Защото страдаше. И защото какво друго имаше в живота й, освен него?

Долови, че той е в къщата на Дариъс. Въздъхна дълбоко и се дематериализира.

Рот бавно повдигна коленете си и се изправи, при което чу как прешлените му се наместват с пукане. Махна с ръка диамантите от краката си. На вратата се почука и той я остави да се отвори, като мислеше, че е Фриц. Усети дъхът на океан и стисна устни.