Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

41.

Мариса се усмихна при мисълта, че с всяка изминала минута харесваше човека все повече.

- Значи работата ти е да защитаваш своите. Това е добре.

Той се премести по-близо до нея на дивана.

- Ами всъщност не знам какво ще правя сега. Имам чувството, че ще се наложи да сменя работата си.

Ударите на часовника я накараха да се запита колко ли време са прекарали заедно. И кога ще изгрее слънцето.

- Колко е часът?

- Малко след четири сутринта.

- Трябва да тръгвам.

- Кога ще те видя пак?

Тя се изправи.

- Не знам.

- Искаш ли да вечеряме заедно? - Той бързо се надигна. - Или да обядваме? Какво ще правиш утре?

Тя не можа да не се засмее.

- Не знам.

Никога не я бяха ухажвали преди. Беше й много приятно.

- По дяволите - промърмори той. - Всичко развалям с тази моя ши... с това мое нетърпение, нали? - Той сложи ръце на хълбоците си и се загледа в килима, като че ли отвратен от себе си.

Тя пристъпи към него. Главата му рязко се вдигна.

- Бих искала да те докосна сега - каза тя тихо. - Преди да си тръгна.

Очите му заблестяха.

- Може ли? Бъч?

- Където поискаш - прошепна той.

Тя повдигна ръката си, като мислеше просто да я постави на рамото му. Но устните му я омайваха. Гледаше ги как се движат, докато изговаряше думите, и се питаше какъв ли вкус имат.

- Устните ти - каза тя. - Те са толкова...

- Какви? - Гласът му беше дрезгав.

- ... красиви.

Докосна с пръст долната му устна. Бъч пое рязко дъх и тя усети раздвижването на въздуха с кожата си, а когато го изпусна с потрепване, той се върна топъл и влажен.

- Колко си мек - каза тя, проследявайки с връхчето на пръста си очертанията на устните му.

Той затвори очи. Тялото му излъчваше опияняващ аромат. Тя долови замайващото ухание още когато го видя за пръв път. Сега то изпълваше въздуха. Водена от любопитство, пъхна пръста си в устата му. Очите му се отвориха.