Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

23.

Малко след девет Господин Х. Влезе с колата в „Макдрайв“.

— Радвам се, че и двамата харесахте филма. Имам предвид още нещо за тази вечер, но трябва да побързаме. Единият от вас трябва да се прибере у дома до единадесет.

Когато колата спря пред осветеното меню, Били изруга под нос. Поръчката му беше два пъти по-голяма от тази на победения, който предложи да си плати сметката.

— Няма нужда. Аз черпя — каза господин Х. — Само да не разсипете нещо.

Докато Били ядеше, а победения побутваше храната си, господин Х. ги откара до зоната за военни игри. Мястото беше едно от любимите за свалки на тийнейджърите. Сумракът тук скриваше идеално както акнето, така и начеващите сексуални желания на юношите. Едноетажната постройка беше истинска лудница, пълна с неспокойни момчета и скучаещи, накипрени момичета, които се опитваха да ги впечатлят.

Господин Х. взе три пушки и нагръдници със сензори и даде на момчетата по един комплект. Били беше готов за по-малко от минута. Държеше оръжието с такава лекота, сякаш беше продължение на ръцете му.

Господин Х. погледна победения, който все още се опитваше да натъкми ремъците на нагръдника на раменете си. Представляваше жалка картинка — долната му устна беше увиснала, пръстите му непохватно се бореха с пластмасовите закопчалки. Били също го гледаше. Както хищник гледа плячката си.

— Помислих си защо да не проведем едно приятелско състезание — каза господин Х., когато най-после минаха през турникета. — Да видим кой от двама ви ще успее да нанесе повече удари на другия.

Излязоха на бойната арена. Очите на господин Х. бързо привикнаха към кадифената тъмнина и неоновото присветване на оръжията на другите играчи. Площадката беше достатъчно голяма за тридесетината младежи, които пъргаво заобикаляха препятствията, смееха се, крещяха и изстрелваха снопове светлина.

— Да се разделим — каза господин Х.

Докато победеният мигаше с късогледите си очи, Били отскочи с бързината на животно. Миг по-късно сензорът в средата на нагръдника на победения реагира. Младежът погледна надолу, като че ли не разбираше какво става.

Били се оттегли в тъмнината.

— По-добре се прикрий, синко — промърмори господин Х.