Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

56.

В предверието на хирургическото отделение Хавърс свали латексовите си ръкавици и ги хвърли в един контейнер за биологични отпадъци. Гърбът го болеше. Беше прекарал часове наред наведен над Рот, докато зашие вътрешностите му и се погрижи за раната на шията му.

— Ще оживее ли? — попита Мариса, когато той излезе от операционната. Чувстваше се отпаднала, след като бе дала толкова много кръв. Беше бледа, но се държеше.

— Скоро ще разберем. Надявам се да оживее.

— Аз също. — Тя вървеше до него, избягвайки погледа му.

— Мариса...

— Знам, че съжаляваш. Но не на мен трябва да поднесеш извиненията си. Трябва да започнеш от Бет. Ако е готова да те изслуша.

Вратата се плъзна и се затвори със свистене.

Хавърс затвори очи. О, боже мой, болката в гърдите му. Болката от стореното, което вече никога не може да се поправи.

Хавърс се облегна на стената и свали хирургическата шапка от главата си.

Слава богу, Слепия крал беше с организъм на истински воин. Тялото му беше силно, волята — огромна. Макар че нямаше да оцелее без почти чистата кръв на Мариса.

А може би помогна и присъствието на неговата тъмнокоса шелан. Бет, както й беше името, не се отдели от него по време на цялата операция. И въпреки че воинът беше в безсъзнание, главата му беше обърната към нея. Тя му говореше непрекъснато часове наред, докато накрая гласът й съвсем пресипна. Беше все още вътре при него, макар да беше толкова изтощена, че едва се крепеше на краката си. Отказа да прегледат собствените й рани и не хапна нищо. Просто стоеше при своя хелрен.

Залитайки, Хавърс отиде при дълбокия умивалник. Хвана се за ръбовете от неръждаема стомана и впери поглед в канала. Повдигаше му се, но стомахът му беше празен.

Братята бяха отвън. Чакаха новини от него. Освен това, знаеха какво беше направил.

Преди Хавърс да влезе и да започне да оперира. Тормент го беше сграбчил за гърлото. Воинът се беше заклел, че ако Рот умре на операционната маса, братята ще обесят Хавърс с главата надолу и ще го бият с голи юмруци, докато изтече и последната му капка кръв, направо в дома му.

Нямаше съмнение, че Зейдист им беше разказал всичко.

Господи, само ако можех да върна времето назад, помисли си Хавърс. Как искам изобщо да не бях ходил в онази уличка.