Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

15.

Бет се облегна на стола и изпъна ръцете си нагоре. Екранът на компютъра й светеше. Интернет беше голяма работа.

Според резултата, който получи след търсенето в мрежата, собственик на имота на „Уолъс авеню“ №816 беше някакъв мъж на име Фриц Пърлматър. Купил го беше през 1978 г. за малко повече от 200 000 долара. Потърси в Гугъл името Пърлматър и откри доста хора, чието име започва с „Ф“, но нито един от тях не живееше в Колдуел. Провери в някои от правителствените бази данни, но не откри нищо и помоли Тони да използва хакерските си способности.

Оказа се, че Фриц е честен, зачитащ закона човек. Кредитното му досие беше безупречно. Никога не бе имал проблеми с данъчните или полицията. Никога не е бил женен. И беше привилегирован клиент на местната банка, което означаваше, че има много пари. Но това беше всичко, което Тони успя да намери.

Тя пресметна наум и реши, че честният и почтен господин Пърлматър трябва да е към седемдесетгодишен.

Какво общо, по дяволите, можеше да има между човек като него и нейния среднощен мародер? Може би адресът беше фалшив.

Е, голяма сензация, няма що. Мъж, облечен в черна кожа и въоръжен до зъби, дава фалшива информация. Кой би допуснал. И все пак адресът „Уолъс авеню“ №816 и името Фриц Пърлматър беше всичко, с което разполагаше.

Прегледа архивите на „Колдуел Куриър Джърнъл“ и намери няколко материала за къщата. Беше включена в Националния регистър на историческите паметници като превъзходен пример за федералния стил в архитектурата. Имаше статии и редакционни бележки за строително-ремонтните работи по нея, извършени веднага след като неин собственик става Фриц Пърлматър. Очевидно местното историческо общество от години си умираше да влезе в къщата, за да види направените промени, но господин Пърлматър беше отказал на всички молби. В писмата до редакцията нарастващото разочарование на любителите на историята беше примесено с одобрение, макар и неохотно, за акуратната реставрация на сградата отвън.

Докато четеше редакционните бележки, Бет изпи едно хапче. Пак имаше киселини в стомаха. И беше гладна. Страхотна комбинация. Може би причината беше разочарованието й. Всъщност не научи нищо повече от това, до което се добра в началото. Ами номерът на мобилния телефон, който мъжът й беше дал? Проследяването му се оказа невъзможно. Информационният вакуум още повече затвърди решимостта й да стои далеч от „Уолъс авеню“. Почувства и нужда да отиде да се изповяда.