Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

50.

Рот не се интересуваше кой чука на вратата на стаята му. Беше обвил с ръка кръста на своята шелан, а главата му беше заровена във врата й. Нямаше намерение да ходи, където и да било, освен ако някой не е тръгнал да умира.

— По дяволите. — Той скочи от леглото, сложи тъмните си очила и прекоси стаята както си беше гол.

— Рот, не ги наранявай — каза Бет развеселена. — Щом те безпокоят тази нощ, сигурно имат основателна причина.

Преди да отвори вратата, той си пое дълбоко дъх.

— По-добре да кървиш… — Той се намръщи. — Тор?

— Имаме проблем, господарю.

Рот изруга и кимна, но не покани своя събрат вътре. Бет беше гола в леглото.

Посочи с ръка към отсрещната страна на коридора.

— Почакай ме там.

Рот навлече боксерки, целуна Бет и заключи стаята си. След това отиде в стаята на Дариъс.

— Какво има, братко? — Неприятно му беше, че го безпокоят и че вероятно се е случила някоя неприятност, но беше добре, че Тор беше дошъл при него. Може би отношенията им щяха да се оправят.

Тор се облегна на бюрото на Дариъс.

— Отидох в „Скриймърс“ да се срещна с братята. Но закъснях.

— Значи си пропуснал да видиш как Рейдж чука някоя мацка по тъмните ъгли?

— Видях Хавърс в една уличка.

Рот се намръщи.

— Какво е правил добрият доктор в тази част на града?

— Поиска от Зейдист да те убие.

Рот тихо затвори вратата.

— Със собствените си уши ли го чу? Съвсем ясно?

— Да. На масата имаше куп пари.

— Какво му отговори Зи?

— Че ще го направи безплатно. Оставих ги и веднага дойдох тук, за да не би да тръгне веднага. Знаеш как работи. Не си губи времето.

— Да, експедитивен е. Това е едно от качествата му.

— До зори ни остава само половин час. Нямаме време да предприемем нищо срещу него, освен ако не се появи тук до десет минути.

Рот погледна към пода, сложил ръце на хълбоците си. Според законите на вампирите Зи автоматично получаваше смъртна присъда за това, че заплашва живота на краля.