Бет пое дълбоко дъх и плахо докосна с дланите си каменните стени. Въздухът не миришеше на мухъл, не се усещаше неприятна, лепкава влага, просто беше много, много тъмно. Заслиза бавно, опипвайки стъпалата. Лампите приличаха повече на светулки, горяха по-скоро за себе си, отколкото за да осветяват пътя на слизащите по стълбите. Накрая стигна дъното на стълбището. Вдясно имаше отворена врата, през която се процеждаше топлата светлина от свещи.
Стаята беше точно като коридора: с черни стени, слабо осветена и чиста. Мъждукащата светлина на свещите действаше успокояващо. Бет остави чантата си на масичката за кафе и се зачуди дали Рот спи тук. Леглото беше достатъчно голямо за него. А това не бяха ли черни атлазени чаршафи? Помисли си, че сигурно е водил много жени в тази своя бърлога. И не беше необходимо да си гений, за да се сетиш какво е ставало, след като той затвори вратата.
Чу се щракането на ключалка и сърцето й прескочи един удар.
— И така, за моя баща — каза тя енергично.
Рот мина покрай нея и свали якето си. Под него беше с фланелка без ръкави и Бет не можеше да не забележи грубата сила на мускулестите му ръце и вълнообразното движение на бицепсите и трицепсите му, когато остави якето си. Зърна татуировките от вътрешната страна на предмишниците му, когато смъкна празните кании от раменете си.
Той влезе в банята и се чу плискането на вода. Върна се, като подсушаваше лицето си с кърпа. Преди да се обърне към нея, сложи тъмните си очила.
— Баща ти Дариъс беше достоен мъж. — Рот небрежно захвърли кърпата в банята и отиде до дивана. Седна и подпря лакти на коленете си. — Беше аристократ от старата родина, преди да стане воин. Той е… беше мой приятел и мой брат в работата, която вършим.
Брат. Пак използва тази дума. Бяха мафиоти. Определено.
Рот леко се усмихна, сякаш си спомни нещо приятно.
— Ди умееше много неща. Беше съобразителен, адски умен, добре боравеше с ножа. Но беше образован, културен. Истински джентълмен. Владееше седем езика. Изучаваше всичко, от религиите по света до история на изкуството и философия. Можеше да говори надълго и нашироко за Уолстрийт и да ти обясни защо Сикстинската капела всъщност е произведение на маниеризма, а не на Ренесанса.
Рот се облегна назад и преметна мускулестата си ръка през гърба на дивана. Коленете му се отпуснаха настрани и бедрата му се разтвориха.
YOU ARE READING
Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}
FantasyШестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел. Рот е водачът на Братството. Той е последният чистокръвен вампир, в чиито вени не ...