Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

13.

Бет постепенно дойде на себе си. Все едно се издигаше към повърхността след перфектно изпълнен скок „лястовица“ във водата. Напускайки изолирания свят на сънищата, тя усети по тялото й да се разливат топлина и задоволство. На челото й имаше нещо.

Отвори очи. По ръба на носа й се движеха дълги мъжки пръсти. Пробягаха по бузата й и се насочиха към брадичката й. От кухнята идваше достатъчно светлина, за да различи мъжа, който лежеше до нея. Той съсредоточено изучаваше лицето й с пръсти. Очите му бяха затворени, извитите му вежди бяха присвити, гъстите мигли хвърляха сянка върху високите му, великолепни скули. Раменете му бяха като планина и закриваха от погледа й стъклената врата.

Боже мой, беше огромен. И добре сложен. Мишците му бяха дебели колкото бедрата й. Релефните мускули на корема му изпъкваха, сякаш под кожата си беше скрил валячета за боядисване. Краката му бяха яки и жилести.

Беше шокирана, когато за пръв път притисна към нея голото си тяло и го докосна. По тялото, ръцете и краката му нямаше никакви косми. Само гладка кожа над твърдите мускули. Чудеше се защо се бръсне целия. Може би се занимаваше с бодибилдинг. Въпреки това защо му е притрябвало да се бръсне целия си оставаше загадка.

Не си спомняше много ясно случилото се между тях. Не помнеше как точно се бе озовал в апартамента й. Нито какво й беше казал. Но си спомняше съвсем ясно какво бяха правили в хоризонтално положение. Което беше напълно обяснимо, защото я накара да изпита първия оргазъм в живота си.

Връхчетата на пръстите му проследиха брадичката й и преминаха към устните. Палецът му лекичко погали долната й устна.

— Красива си — прошепна той. Говореше със съвсем лек акцент и звукът „р“ вибрираше на езика му почти като мъркане.

Е, изглежда логично, помисли си тя. Чувстваше се красива, когато я докосваше.

Устните му приближиха нейните, но не бяха търсещи. Целувката му не бе изискваща. Беше по-скоро израз на благодарност.

Някъде в стаята зазвъня мобилен телефон. Не беше нейният. Той стана толкова бързо, че тя подскочи. В един миг беше до нея, в следващия посягаше към якето си. Отговори на обаждането.

— Да? — Това не беше гласът, с който й бе казал, че е красива. Сега наподобяваше ръмжене.