Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

35.

Бет се отби в апартамента си, нахрани Бу и малко след дванадесет беше в редакцията. По изключение не беше гладна и остана да работи по време на обедната почивка. Е, ако можеше да се нарече работа. Беше й трудно да се съсредоточи и в общи линии само пререди купчините хартия на бюрото си.

Бъч й беше оставил две съобщения през деня, с които й напомняше за уговорката им да се видят в дома й около осем вечерта. Но към четири часа тя реши да отмени срещата. Нищо хубаво нямаше да излезе от нея. В никакъв случай нямаше да предаде Рот на полицията и дълбоко се заблуждаваше, ако си въобразяваше, че Железния ще прояви снизходителност само защото я харесва и са в дома й.

Все пак нямаше намерение да заравя главата си в пясъка. Знаеше, че ще я извикат на разпит. Нямаше друг начин. Докато Рот беше заподозрян, щяха да я въртят на шиш. Трябваше да си намери добър адвокат и да чака да я повикат в участъка.

Отиде до ксерокса и на връщане погледна през прозореца. Беше късен следобед, небето беше покрито с облаци и тежкият, плътен въздух предвещаваше гръмотевични бури. Наложи се да отклони погледа си. Очите я боляха и неприятното чувство не премина, въпреки че примигна няколко пъти.

Върна се на бюрото си, глътна два аспирина и се обади в участъка да потърси Бъч. Рики я уведоми, че са го пуснали в принудителна отпуска и тя поиска да я свържат с Хосе. Той вдигна телефона веднага.

— Чувам, че Бъч е временно отстранен. Кога е станало това? — попита тя.

— Вчера следобед.

— Ще го уволнят ли?

— Неофициално? Вероятно.

Значи в крайна сметка Бъч нямаше да дойде в апартамента й.

— Ти къде си, Би-лейди? — попита я Хосе.

— На работа.

— Да не ме лъжеш? — Гласът му беше по-скоро тъжен, отколкото сърдит.

— Виж номера, от който ти се обаждам.

Хосе въздъхна дълбоко.

— Трябва да дойдеш в участъка.

— Знам. Ще ми дадеш ли малко време да си намеря адвокат?

— Мислиш ли, че ти трябва?

— Аха.

Хосе изруга.

— По-добре стой настрана от този мъж.

— Ще ти звънна по-късно.