36.

498 33 0
                                    

Рот започна да се отчайва. Не можеше да свести Бет. Кожата й изстиваше с всяка изминала минута. Разтърси я отново.

— Бет! Бет! Чуваш ли ме?

Ръцете й помръднаха, но имаше чувството, че това беше неволен спазъм. Допря ухо до устата й. Все още дишаше, но интервалите между вдишванията бяха обезпокоително дълги, а и силата на издишванията беше обезпокоително слаба.

— По дяволите! — Той оголи китката си и се канеше да забие в нея кучешките си зъби, но се сети, че иска да я държи в обятията си, ако е в състояние да пие.

Когато е в състояние да пие.

Свали ножницата си, съблече ризата си и извади кинжала. Напипа вената на шията си, опря върха на ножа си в нея и направи разрез. Кръвта бликна моментално.

Потопи пръст в кръвта и го поднесе към устните й. Пъхна го в устата й, но езикът й не реагира.

— Бет — прошепна той. — Върни се при мен.

Даде й още от кръвта си.

— По дяволите, не умирай! — Свещите в стаята лумнаха по-ярко. — Обичам те, по дяволите! Дръж се, дявол да те вземе!

Кожата й започна да посинява. Дори той можеше да го види. Устата му трескаво редеше молитви на древния език. Молитви, които мислеше, че отдавна е забравил. Но тя не помръдваше. Лежеше прекалено тихо. Бет беше поела към Небитието.

Рот изкрещя в пристъп на ярост и грабна тялото й. Започна да я разтърсва, докато косата й цялата се оплете.

— Бет! Няма да те оставя да си отидеш! По-скоро ще те последвам, отколкото да позволя…

От гърдите му се изтръгна стон и той я притисна към себе си. Люлееше студеното й тяло, втренчил невиждащ поглед в черната стена пред него.

Мариса отдели специално внимание на тоалета си. Беше решила да се представи в най-добрия си вид, когато слезе долу за първото хранене през нощта. Огледа дрехите си и се спря на дълга рокля от кремав шифон. Беше я купила предния сезон от колекцията на „Живанши“, но не я беше облякла нито веднъж. Корсажът прилепваше по-плътно към тялото й и беше с по-голямо деколте, отколкото носеше обикновено, но с високата си талия роклята изглеждаше достатъчно скромна.

Среса косата си и я остави да пада свободно върху раменете й. Беше толкова дълга, че стигаше чак до ханша й.

Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}Tempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang