Тъмна любов|| {[ЗАВЪРШЕНА]}

51.

Няколко часа по-късно Бет се събуди и усети глад. Освободи се от тежката ръка на Рот, облече една тениска и се загърна в халата му.

— Къде отиваш, лийлан! — Гласът му беше натежал, ленив и спокоен. Чу костите му да изпукват, както когато се протягаше.

Като се има предвид колко пъти беше правил любов с нея, беше чудно, че изобщо може да се движи.

— Отивам да хапна нещо.

— Кажи на Фриц.

— Той работи достатъчно снощи, заслужава да си почине. Веднага се връщам.

— Бет… — Гласът на Рот прозвуча остро. — Пет часът следобед е. Слънцето още не е залязло.

Тя спря.

— Ти нали ми каза, че може би ще мога да излизам през деня.

— Теоретично е възможно…

— Сега е моментът да проверя.

Тя беше на вратата, когато Рот изведнъж се появи пред нея. Очите му я гледаха строго.

— Не е необходимо да проверяваш точно сега.

— Няма нищо страшно. Само ще надникна…

— Никъде няма да ходиш — неодобрително изръмжа той. Масивното му тяло излъчваше агресия. — Забранявам ти да излезеш от тази стая.

Бет бавно затвори уста.

Забранява ми? Той ми забранява?

Ще трябва да пресечем това още в зародиш, каза си тя и размаха пръст пред лицето му.

— Дръпни се, Рот, и забрави тази дума, когато разговаряш с мен. Може и да сме женени, но няма да ти позволя да ми нареждаш като на дете. Разбрахме ли се?

Той затвори очи. По суровите му черти пробяга безпокойство.

— Хей, всичко ще бъде напред — каза тя и се приближи към него. Повдигна ръцете му и ги постави на раменете си. — Само ще си покажа главата в салона. Ако нещо се случи, веднага се връщам долу. Окей?

Той я прегърна и я притисна силно към себе си.

— Неприятно ми е, че не мога да дойда с теб.

— Не можеш да ме пазиш от всичко.

Отново се чу недоволно ръмжене.

Тя го целуна под брадичката и хукна по стълбите нагоре, преди да е започнал отново да спори. Спря се, когато стигна на горната площадка, с ръка, опряна в картината. Отдолу се разнесе звъненето на мобилен телефон. Рот стоеше на вратата на стаята и я гледаше. Тя побутна картината, която леко се завъртя. Нахлулата през цепнатината светлина прониза мрака.

Тя чу, че той изруга и затвори вратата.